Вежди Рашидов и съпругата му д-р Снежана Бахарова за културата и медицината по време на пандемия: Всичко ще си дойде на мястото. Духът ще ни помогне да оцелеем
Последвайте ни в Google News Showcase
Всичко ще си дойде на мястото. Духът ще ни помогне да оцелеем. 24 май трябва да е националният празник на България. Той ни обединява и ни събира. Това заяви пред БТВ депутатът Вежди Рашидов, който бе гост в студиото заедно със съпругата си доктор Снежана Бахарова. Двамата говориха за културата и медицината по време на пандемията.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
„Страхотно е, че в тези празнични дни виждам толкова много наистина стойностни хора. Хора на културата - заяви Вежди Рашидов. – Преди няколко дни говорих с легендата Кеворк Кеворкян и след това си казах: „Той е арменец, аз турчин, а на какъв език се разбрахме? То не е само буквата. Двамата братя са дали магията”. Няма значение религията. Общуваме на един прекрасен език и се разбираме отлично. Това е езика с който живеем, обичаме, мразим, реализираме се, отричаме. Езикът е важен за комуникацията ни, за начина ни на живот. От 10-ина година започна историята за това, чии са братята. По-важно е, че е език на всички славянски народи. Смисъла е друг. Ясно е, че са българи и е казано на хиляди места и доказано. Македонците с претенции, руснаците - също Нямам представа от какъв зор. Славянският език е обединяващ. Това е езика, с който се разбираме. Славянството печели от този език Това ни обединява. И това е най-важното.
Иначе пандемията няма как да не промени живота ми. Живея с лекар, така че знам какво е. Реално болниците ни са едни изолатори. Няма лечение засега. Мисля, че се върнахме в едно друго време. Възможно е и природата да ни отмъщава. Заради това и трябва да имаме една мярка в развитието. Хората вече се превръщат в нещо друго. Наскоро бяхме в Китай с жена ми. Седнахме в ресторант и дойдоха 10 младежи на съседна маса. За повече от час не си казаха и дума.Всички се забиха в телефоните. Те са в кутията, гледам внучките ми и те съвременен начин на живот Биологично не е нормално. Пътуваме в една кола и с километри не си казаха и дума. И двете в кутията. В телефони и техники. В тежки времена има надежда. Духовността я има. Да укрепиш духа на един болен човек е 50 процента от неговото оцеляване. По време на войни, на катаклизми, земетресения, вулкани, са създадени едни от най-великите произведения на човечеството. Сега какво гледаме – колко пари ще се раздадат, заплати, проблеми. Нека спрем да чакаме помощи. Сега е момента хората на изкуството да са на бойното поле. Нищо не пречи, след като карантината е вдигната. Няма какво да се чакат залите. Да излязат на улиците. Държавата да финансира събития навън. Да излезе духовата музика в градинките. Вижте Операта как се опитва да прави мероприятия в парка. Нека излязат културните дейци на открито. Да се чуе надежда. Това е тяхната мисия. Правителството по време на такива ситуации си прави ясна сметка каква точно е мисията на културата”.
Вежди Рашидов взе отношение и по критиките си към културния министър Боил Банов и заканата си за сериозен разговор с премиера Бойко Борисов по темата.
„Още не съм говорил с г-н Борисов за управлението на културата – заяви Рашидов. - Говорих с министър Банов и видях, че има желание да ме разбере. Къщата на Вазов, на Яворов. Чест прави, че госпожа Фандъкова намери пари за музей. На Борис Христов. Музеите трябва да си станат музеи. Три години в Националния музей не съм чул да има голямо събитие освен едно. Това е духовно средище. Трябва да се работи, но човек трябва да разбира от мениджмънт”.
Вежди Рашидов не скри оптимизма си за бъдещето.
„Вярвам, че всичко ще си дойде на мястото – каза той. - Духът ще ни помогне да оцелеем. Песните, музиката, театрите и изкуствата ще ни дадат малко живинка и надежда, че ще ни има”.
За животът по време на пандемия говори съпругата на Вежди Рашидов доктор Снежана Бахарова.
„В „Пирогов” доста се промениха нещата покрай пандемията – разказа тя. - Трябваше да се пренастроим на друга вълна заради коронавируса. Изведнъж станахме една инфекциозна болница,. Трябваше да направим изолатори, с колегите да се пренастроим. Само на теория знаехме как да се пазим. Бързо се пренастроихме и чест прави, че всички - от най-висшия до най-обикновения служител, реагирахме страхотно като персонал. Ясно е, че ме е страх от вируса. Кой не го е страх. Това е нещо неизвестно как протича, какви усложнения ще даде. Имаме го в пространството от 5 - 6 месеца. Светът просто спря в последните два месеца и половина. Парализирал е света. Страх ни е, като ние които сме на първа линия още повече се притесняваме, защото като се прибираме у дома при близки и роднини може да не е безопасно. Сега не ги виждаме и се срещаме навън в необичайна среда. Това за нас е много трудно”.
Доктор Бахарова говори и за това как толкова години успяват да съжителстват под един покви култура и медицина.
„25 години при нас съжителстват културата и медицината – каза тя. - Нещата са на приливи и отливи”.
