ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Скулпторът Вежди Рашидов е сред малцината български творци, които могат да бъдат разпознати като имена от световна величина. Талантът му обаче е ценен повече в чужбина, отколкото в родината. Роден е в Димитровград, израства в Кърджали. Баща му е бил миньор, майка му - известна певица на народни песни, наричана славея на Родопите. Тя умира твърде рано, а Вежди учи в сиропиталище. Рашидов е завършил Художествената академия, носител е на многобройни международни награди и академични титли на престижни арт академии. През 2009 г. е назначен за министър на културата в кабинета на Бойко Борисов. За предстоящите парламентарни избори на 12 май Рашидов е трети в листата на ГЕРБ в Пловдив.
- Защо изоставихте Кърджали на тези избори и се кандитатирахте в Пловдив, г-н Рашидов?
- На тези избори не съм в Кърджали, защото Бойко Борисов е водач на листата в Пловдив. Поел съм ангажимент да подкрепя премиера. Не е мъжко да го изоставя. Дал съм дума и като мъжко момче не си изоставям приятелите. Ще му помогна. Хубаво е, ако се спечели втори мандат. Пловдив е един от най-старите градове в Европа - където копнеш, излиза история. Също като София, Бургас, Търново и Варна Пловдив е кандидат за европейска столица и е добре да бъде известно време приоритет.
- Как се отразява на кампанията на ГЕРБ скандалът с подслушването, в който главен герой е бившият вътрешен министър Цветан Цветанов?
- Не разбирам от милиционерските неща, нито е в моята сфера, нито е моя работа. Има си органи, те трябва да се произнесат. Но този скандал, разбира се, се отразява върху имиджа на цялото правителство на ГЕРБ. Смятам, че в България има едно лошо говорене. Това е медийното говорене, което мисля, че в бъдеще ще се коригира със закон. Не може непрекъснато да минава номерът „както казва някой...”. Такова омърсяване и опетняване! Има си държава, има прокуратура, има следствие и тези неща се решават там. Иначе е много гнусно и грубо да бъдем непрекъснато опетнявани. Много е обидно, особено когато си искал да бъдеш честен и чист.
- В случая не става дума за „една жена каза”, а за конкретни данни, изнесени от главния прокурор.
- Прокуратурата като има данни, доказателства, то си е факт. Но другото говорене е обидно. Когато се правят внушения „казаха така”, „говори се, че...”, това зомбира публичното пространство. Аз говоря за елементарното кампанийно опетняване, за тази мръсотия... И ако нещо може да ме накара да се махна от политиката, това е, че ние сме зомбирали едно общество, в което няма никакво значение какво правиш – добро или лошо.
- Какви са прогнозите ви за парламентарния вот?
- Смятам, че се създава сложна политическа ситуация. Тотална непоносимост между отделните партии, които индикират да влизат в парламента. И предполагам, че трудно ще се сформира правителство. А с това ще се удължи агонията, която ще доведе България до кипърската ситуация. Защото неща, които сме объркали за година, не можеш за десетина години да ги оправиш. Още повече че България е икономически зле, ние също сме част от световната криза. И една година дестабилизация на държавата, ще доведе до низ от гладни стачки, но те няма да напълнят корема на никого. Като няма пари, може да си стачкува народът колкото си иска.
- Кои са евентуалните партньори на ГЕРБ за коалиционно правителство?
- На този етап аз лично не ги виждам. Който е правил партньорство с ДПС, си е изгубил партията, така че по-добре това да не става. ГЕРБ и БСП са двете крайности, и както се казва - „мисията е невъзможна”. „Атака” е крайно националистическа партия, което пък Европа няма да позволи. И другото е Кунева, която я влезе, я не влезе. Но и тя е една история..., там основният пълнеж е на хора, отгледани от върхушката на старата комунистическа номенклатура.
- Ако пак ви поканят за министър на културата, ще приемете ли?
- То малко ми звучи: „Ако баба ми беше мъжка, дали щях да й викам дядо”. Това е малко абсурдно. Не знам дали ще приема. И това не е въпрос, на който мога аз да отговоря, а единствено бъдещият министър-председател. Дал съм мъжката си дума да бъда полезен и в помощ на Бойко Борисов.
- Коя е цената, която плати скулпторът Вежди Рашидов, за да влезе в политиката?
- Цената е тежка. Трябва обаче да направим ясно разграничение – е ли е политика това човек да отдели от времето си да работи за гилдията си, сиреч за хората, които правят култура. Или политиката е едно говорене. Аз смятам, че по-малко съм говорили, а повече съм се опитал да свърша. В България театрите от 40-50 години са неизползваеми почти - грозни, занемерани, с разбити седалки, лоша сцена. Как ще изпиташ удоволствието от спектакъла, когато ти влизаш в една кочина? И всичките ми усилия са били това да се промени. Да, успяхме да ремонтираме десетина театри, опери и филхармонии. Училищата, където учат най-талантливите деца, т. нар. училища по изкуствата, които са 24 на брой, са в окаяно състояние, окаяна материална база. То да ти е жал да си видиш детето вътре. С европейски средства успяхме да ремонтираме 10 училища. В тежка криза, когато целият свят намалява бюджети, изкарва на пазара и опери, и театри, и музеи, аз построих три нови музея! София е кандидат за европейска столица на културата през 2019 г. Ако нямаме зали, музеи, ремонтирани театри, коя е базата, върху която ще бъдем част от Европа? Никога в България не се е говорило толкова много за археология, както последните три години. Не само че се говори, но тя стана и приоритет. Толкова много не се е копало никога. Да, България трябва да стане туристическа страна и да носи приходи на държата. И за всичко това трябва да си извадим историята. В нашата държава има какво да видиш. За първи път шест-седем български автори са избрани да бъдат във фонда на един от най-големите световни музеи Уфици, където са произведенията на Микеланджело, Леонардо, Ботичели, Рафаело. Български творби ще се излагат и в Лувъра. Пяхме по най-големите зали – от Болшой театър през зала „Чайковски” до Гранд опера в Париж и „Санта Чичилия” в Рим. И тук няма да крия, че много неща постигнах благодарение на личните ми контакти.
- А хората на изкуството живеят ли по-добре след тези почти четири години управление на ГЕРБ?
- Единственото министерство, което имаше кураж да направи реформа, беше културното. И ако преди три години и половина се говореше за отлив на публика от българските театри, днес няма билети за тях. Това значи, че реформата работи. Но най-хубато е, че българските творци работят сърцато за всеки зрител. Залите са пълни, представленията са прекрасни, актьорите са прекрасни. Днес те си раздават добавени пари от печалбата, която получават от зрители. Музикалният театър, който имаше три представления и половина, когато аз станах министър, миналата година има 600 хил. лева печалба. Откакто реформата стана, представленията им се качиха, защото самите те разбраха смисъла. Това значи, че всяка седмица те сменят репертоара си. Станаха гъвкави и мобилни. Какво е реформата? Изолирахме държавата, за да могат хората да оперират с парите си и българските творци като работят, да печелят. Който не работи, отговорността е негова. Това е пазарът.
- А какво стана с пенсиите на естрадните изпълнитeли, след като се оказа, че са им изчезнали документите за пенсиониране?
- Концертна дирекция си беше друга организация. Пуснаха се едни приказки, че са изгорели някакви архиви. Направих бърза проверка, оказа се, че не е така. Разбира се, българските певци трябва да получат своите пенсии. Но хората получават такива пенсии, за каквито са се осигурявали. За съжаление някои не са се осигурявали достатъчно. Както и ние - като млади творци, не всяка работа, която ти я купят от статива, носиш да й плащаш данъка. Случвало се е и това. Но това не значи, че българските творци не бива да бъдат възнаградени. На Лили Иванова, велика певица, която безкрайно обичам и уважавам, пенсията й е 105 лева. Това не значи, че Лили Иванова не заслужава да бъде почитана и уважавана. Затова дадох едно предложение – не ми стигна мандатът, да направим знак или медал, или орден, няма значение как го наричаме. По-важното е да учредим нещо, което като във всяка цивилизована страна, да е приносител на някаква сума към пенсиите. И да се дава за изключителни заслуги към нацията. Довчера им раздавахме персонални пенсии, но такива можеш да дадеш на 10-20 души. Имам пълен списък на хора, които наистина изнемогват - Рангел Вълчанов, Иван Иванов, Джоко Росич, Владо Гоев – художника... Това са хора, които са важни за българската култура и са част от историята и, затова не трябва да бъдат оставени последните си години да изживеят в нищета.
- Професионално съперничество ли предизвика медийната ви война със скулптора проф. Велислав Минеков?
- Такъв творец аз не познавам. Такова творчество не знам. Ако някой знае, то поне аз не съм чувал за такива хора. Да, познавам баща му, който е един добър български скулптор /б. а. Величко Минеков/. Но за разлика от децата им, които бяха отглеждани със златна лъжичка като пеликани, то аз съм бил бедно селско сираче и съм мел ателието дори на самия професор Величко Минеков. Цялата си младост съм чиракувал и съм свалял гипса, и съм увеличавал скулптурите на моите професори. Да, ние, селянчетата, се бяхме научили да си обичаме професорите. Затова не ги разбирам синчетата им и не искам да коментирам. Коментирам неща, които имат смисъл. Правя музеи, ремонтирам театри, училища, кина и археология, не правя тоалетни. И, разбира се, своите скулптури, които осмислят както мен, така и моите колекционери. Благодаря на министър Владо Пенев, че ми се обади за откриването на червената църква в Панагюрище, която се започна с европроекти. Радвам се, че за тези два-три месеца съм му оставил едно добро и подредено министерство.Той има да открива още нови обекти, както и да довърши един много важен документ - а именно стратегията за култура. И тази приемственост е много красива. Аз дълбоко вярвам, че Владо ще бъде достоен министър, такъв какъвто е и в живота.
- Все пак той е един актьор без никакъв опит в административното управление. Толкова бързо ли се влиза в "кожата" на министър?
- Преди три и половина години и аз нямах опит. Първите три-четири месеца бях стресиран. Не знаех как ще се оправя, но както виждате успях. Най-важното беше да направя един добър екип около себе си. Тъкмо се научих и свърши мандатът. Мотото ми като министър на културата е било: никога от устата ми да не се чуе лоша дума за български творец.
