Великите личности за смъртта в уникална книга! Най-ярките образци на епитафиите – от Шекспир до Вазов!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

„Memento mori. Избрани епитафии“ е най-новата премиера на водещото издателство „Милениум“. Уникалната по рода си книга събира най-ярките образци на епитафии, достигнали до нас през вековете и излезли изпод перото на някои от най-даровитите умове в човешката цивилизация от Античността до наши дни.  Редом с тях са представени някои куриозни надгробни надписи, а също и част от използването на жанра като мощна сатирична и изобличителна сила. Всички тези творби очертават контура на предсмъртния завет и изграждат цялостната представа за отношението на великите към смъртта и отвъдното.

Човек живее и си отива, на този свят всички сме гости, всички сме временно тук, но спомен за нас може и да не остане, затова трябва да оставим знак, при това такъв, че да ни осигури безсмъртие. Ако не с делата си, то поне с безсмъртието на камъка, върху който издълбаваме последното си послание.

Епитафията като литературен жанр съществува повече от 25 века. Тя е неразделна част от подготовката за отвъдното, от осъзнаването на смъртта и от праисторическото желание след нас да остане знак, да има диря, която да напомня, че сме живели. Именно там – върху надгробната могила, е мястото, на което понякога литературата и смъртта си подават ръка и остават преплетени завинаги.

Векове наред различните цивилизации са оставяли подобни дири – в тях някои изследователи търсят исторически факти, други фокусират усилията си в изучаването на езика, с който са изписани, трети събират любопитни елементи за бита и нравите или пък се стараят да реконструират миналото. Малцина обаче обръщат достатъчно внимание на художествената страна на тези послания, на тяхната литературна стойност. А сред епитафиите, достигнали до нас от древността, има истински бисери на словото.

Жанрът се характеризира с лаконичност, силна експресивност, философска дълбочина. Доминират изящният изказ, стихотворната форма, ярките образи и неочакваните сравнения. Някои изтъкнати личности приживе са избирали какво да бъде гравирано върху надгробната им могила, така заръката им е оставала документирана в редица записки и е започнала да се възприема като част от творческото им наследство. Други пък са използвали традицията на епитафията за разчистване на лични сметки – особено в случаите, когато това е било невъзможно при други обстоятелства. Някои автори не са писали епитафии, ала определени техни стихове единодушно се възприемат като най-добрата епитафия за цялото им творчество. Други поети пък са били толкова обсебени от темата за смъртта, че строфите, посветени на нея, звучат като прекрасни надгробни надписи. За трети епитафията е изцяло сатиричен, дори саркастичен начин за заклеймяване на определени личностни или обществени недъзи.

Избрано:

Приятелю добър, на Бог се уповавай,

праха, заключен тук, напразно не смущавай.

Блажен да бъде, който тоз камък не отлости,

проклет – който помести изтлелите ми кости.

Епитафия на гроба на Уилям Шекспир

(Превод Валери Петров)

Две неща изпълват моята душа с ново и нарастващо удивление и с благоговение, като преди всичко мислим за тях – звездното небе над мене и моралният закон в мене.

Епитафия на Имануел Кант (цитат от „Критика на чистия разум”)

Почива Пушкин тук. Със муза чудновата

в любов и леност минал дял нелек.

Не правеше добро, макар да бе в душата,

ей богу, предобър човек.

Моята епитафия, Александър Пушкин

(Превод Кръстьо Станишев)