Жената на войводата пази до сетния си дъх прощалното му писмо от кораба „Радецки“
Последвайте ни в Google News Showcase
Венета, жената на Христо Ботев, доброволно изоставя охолния живот и спокойствието заради любовта си към поета и се обрича на глад и мизерия.
Родена е през 1847 г. във Велико Търново в семейството на търговеца Стоян Везирев. Майка й е внучка на прочутия търновски търговец на кожи Пенчо Рашев. Родителите я омъжват за възрастния, но пък богат сарафин Дончо Петров, преди да е навършила 17 години.
„Сърцето му беше студено“, разказвала след години за него Венета на внучката си, която носи нейното име - Венета Рашева-Божинова. От брака им се ражда синът на Венета – Димитър. Появата на детето не прави брака по-щастлив и през 1868 г. младата жена предприема нечувана за онази епоха стъпка – напуска мъжа си и взима със себе си тригодишното момченце.
Въпреки консервативните нрави Венета среща подкрепата на майка си, която я праща при своя брат в Букурещ – заможния владика Панарет Рашев.
Различни са версиите за запознанството на Венета и Христо Ботев.
Според една от тях това става по време на празник, когато Панарет традиционно след църковната литургия приема гости от българската колония в Букурещ. Там се появява Христо Ботев, който по това време е учител в българското училище в румънската столица. Венета, пременена в една от най-хубавите си рокли, поднася сладко и кафе на гостите и така се среща с мъжа на живота си. Любовта им пламва от пръв поглед.
Според друга история тя често минавала край печатницата на Каравелов. Ботев, който седял с другари отпред, всеки път се заглеждал във владишката сестриница. Един ден я настигнал, обяснил й се в любов и оттогава почнала сърдечната им връзка. Любовта между Венета и Ботев дълго време е пазена в тайна – вуйчото от години води духовна война с българския революционер. Захари Стоянов също свидетелства за взаимоотношенията между поета и митрополита: „Колко е той видял и патил от бъдещия свой зет! Какви скандални истории е дигал той отгоре му. Един път без време го накарал да избяга от Букурещ във Виена. Племенницата му Венета, съпруга по-после на Ботйова, разказва, че когато дядо Панарет получавал вестниците на Каравелова, а по-после на Ботйова, три пъти хвърлял вестника и пак го земал. Вечерта, каквито добри ястия и да имало, той не харесвал нищо”.
През това време, скришно от владиката, Венета носи на хъшовете храна или ризи и чорапи. Грижи се и да са чисти и спретнати дрехите на Ботев. Доброто й отношение към хъшовете още повече разпалва любовта на Ботев. По този повод Захари Стоянов пише: „Ботйов обикнал тая жена заради нейния добър характер, за симпатията й към него и към голите му другари хъшлаци”.
Но идва момент, в който любовта между двамата не може повече да бъде крита. „Доброжелатели” донасят на вуйчо й, слуховете се понасят. Владиката категорично забранява на Венета да се среща с Ботев, нахоква я, злослови по негов адрес. Една вечер става голям скандал. Венета успява тайно да се измъкне и да се види с любимия. Разказва му за разправията и заплахите, как й е забранил да се среща с „тоя харамия”. Малко след това тя доброволно изоставя охолния живот, който води, прекъсва и всякакви контакти с вуйчото Панарет, който осъжда постъпката й като предателска. Реално църковен брак двамата не са сключвали.
Ботев е категорично против и казва на Венета, че трябва да вярва на дадената от него дума. Но спазват народния обичай и редят сватбена софра с гости, песни и хора. В новия си дом Венета върти бедното домакинство на поета, посреща и храни приятелите му, българските хъшове. Често ги посещава Стефан Стамболов, за когото Ботев е идол. На 12 април през размирната 1876 г. Венета ражда дъщеря им Иванка. На следващия месец той повежда четниците на смърт или свобода.
Още интересни четива вижте само на Retro.bg!
