ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако светлините бъдат изключени в целия град през нощта, луната ще остане единственият източник на светлина. А когато очите свикнат с тъмнината, светлината, която отразява спътника на Земята, ще бъде доста ярка.
Преди стотици години електричество не е съществувало и Луната е била главният и единствен фенер, осветяващ пътя в безкрайната тъмнина. Но светлинното замърсяване в градовете отдавна ни е лишило от възможността да наблюдаваме звездното небе.
И въпреки че сме свикнали с Луната и я приемаме за даденост, тя не е лишена от мистерии: от нейното формиране до далечната и близката страна. И ако за близката страна на Луната се знае много, то далечната страна, скрита от нас, остава загадка. Но цялата тайна става ясна и учените продължават да изучават спътника на Земята и излагат нови, изключително интересни теории.
Преобладаващата теория за формирането на Луната гласи, че спътникът е създаден в резултат на сблъсъка на Земята с друго небесно тяло. Подобно на други планети, Земята се е образувала от остатъчен облак от прах и газ, обикалящ около младото Слънце.
Един от тези обекти обаче може да се разбие в Земята на ранен етап от нейното формиране. И така, сблъсък с Тея - обект с размерите на Марс - доведе до изхвърлянето на изпарени отломки в открития Космос под формата на млада земна кора. Гравитацията направи следващата стъпка, свързвайки тези фрагменти. Това е, което повечето учени смятат, че е довело до създаването на Луната.
Подобна формация може да обясни защо Луната е съставена предимно от по-леки елементи, което прави нейната плътност значително по-малка от тази на Земята, смятат изследователите на НАСА.
Произходът на Луната все още е загадка. Но какво да кажем за нейните страни? Близката страна (наричана още „светлата страна“) е пълна с петна и останки от древни потоци лава. А далечната („тъмната страна“) е почти напълно лишена от мащабни характеристики. Това говори много за причините за разликите в страните на едно небесно тяло.
По този начин разликите между "светлата" и "тъмната" страна на Луната бяха идентифицирани за първи път през 60-те години по време на лунната надпревара. По-специално, от "леката" страна присъства: концентрацията на калий (K), фосфор (P), както и горивни елементи, като торий (тежък, слабо радиоактивен сребристо-бял метал).
