Последвайте ни в Google News Showcase
Водачите на протестите в Белград настояват за оставката на президента Александър Вучич и няма да спрат, четем в обширен коментарен материал на руското издание „Взгляд”, цитирано от „Фокус”.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Представителите на опозицията са в контакт с посолството на САЩ, където специален човек е отговорен за взаимодействието с него. ЕС и САЩ искат Сърбия да преразгледа отношенията си с Русия. Могат ли да разчитат на успех?.
Редовните протестни акции са насрочени в Сърбия на 23 март. Добра дата. Тази събота, и в навечерието на двадесетата годишнина от бомбардировките на НАТО, освен това обещават хубаво време. Климатичният фактор е един от решаващите фактори за протестното движение. Пъстрите опозиционери започнаха протестните си действия от ноември миналата година, когато един от лидерите на младежката структура на новото ляво Борко Стефанович е бил бит от неизвестни. Тъй като през зимата десетки хиляди излизаха на митингите, то в очарователната Белградска пролет ще се съберат всичките пет милиона.
Тези подробности са важни за разбирането на случващото се в Белград на нивото на обикновените хора. Цялото население на Сърбия е около седем милиона души. Президентът Александър Вучич, предразположен към сурови изявления на ръба на фала, заяви, че няма да допусне насилственото сваляне на правителството, "дори ако се съберат пет милиона". В отговор се ражда хаштаг # 1od5miliona („един на пет милиона”), при който младите хора се събират за митинги в социалните мрежи. Той се носи на банер пред колоните на протестиращите и е отпечатан на значки и тениски.
Дигиталното поколение обича тази простота на нивото на "цитати от „Фейсбук". Струва им се, че са изпълнени с дълбоко социално значение.
Елена Анасонович отговаря за социалните мрежи, хаштаговете и други радости на модерния уличен протест в обединената опозиция - младо момиче с боядисана червена коса и големи очила. Тя смята себе си за харизматична, в резултат на което активно говори на митинги и заедно с лидерите на опозицията и води тълпата към щурмуването на Белградската телевизия. Нейното нещастие е, че малко преди рязкото засилване на протестните действия Анасонович посети американското посолство заедно с някои други представители на опозицията.
Съветникът Дейвид Линдгрен Геренбек и третия секретар Катрин Вирджиния Валзак отговарят за протестното движение в посолството на САЩ в Белград, а на изпълнителното ниво Центърът за международни въпроси и въпроси на сигурността, който насърчава интересите на НАТО в Сърбия. Освен Анясонович, Денис Ибишбегович, ръководителят на движението „Ние не даваме Белград” и по съвместителство съветник на американския посланик за опозицията, са отговорни за общуването с тях в протестното движение.
Тази среда генерира цялото „цифрово творчество“ („цифрова“ - в смисъл на манипулация с числа, а не сферата на високите технологии). След пребиването на Стефанович се появи хаштагът "кървави ризи" (медиите копираха снимки на бития опозиционер със следи от кръв по дрехите си), последван от лозунга "Спрете насилието!" ) и по някаква причина "Вучич - крадец!". Преди това нямаше обвинения за корупция срещу президента, но корупционният компонент е задължителен атрибут на съвременната протестна акция.
Докато времето се подобряваше и други политически сили се включиха в протеста, а списъкът с искания нарастваше като снежна топка, която до днес придобива размери, несъвместими с реалността. Например, от Вучич се иска едновременно оставката и публикуване на плановете за преговори с албанците.
Либералната опозиция винаги е много чувствителна към изчисляването на своите поддръжници и противници. Оценките за броя на протестиращите в Белград от самата опозиция и от жандармерията дори се различават десет пъти. Например, ако полицията твърди, че 6,5 хиляди души са участвали в протестния марш, тогава опозицията претендира за 60 хиляди. Правителствените медии са на страната на полицията, но имат и очи, което доведе до нападението на телевизията.
Има мнение, че ситуацията се натяга отвън, защото Европейският съюз иска да получи недвусмислени отговори от официалния Белград по ключови въпроси преди изборите за Европейски парламент. А въпросите са изпълнението на условията за присъединяване към ЕС, прекъсването на отношенията с Русия, отказа от Косово. На практика всичко това е невъзможно. А опитът да се "изтласка Вучич" е странно решение за разумни хора. Характерът и емоционалният заряд на сръбския президент могат да доведат до резултати, които са противоположни на това, което биха искали да видят в Европа. Просто европейците обичайно вярват, че всяко протестно движение в Сърбия е проевропейско, и няма значение, че Бошко Обрадович предлага да се присъедини към Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), доминирана от Русия и е за разпръсване на гей парадите.
Европейските проблеми са чужди на американците, тяхната задача е да приведат на власт човек с изразени либерални проамерикански възгледи.
В сегашната ситуация ЕС и САЩ нямат какво да получат в Белград, защото дори сред протестиращите няма никой, който да споделя изцяло всички изисквания, които чужденците поставят на Сърбия (като се изключат организаторите).
В обозримо бъдеще Белград няма да се измъкне от капана на вечното маневриране между Изтока и Запада, т.е. прословутата „политика на неутралност”, за която Вучич настоява. От време на време махалото може ситуационно да се наклони в една от крайните позиции, но само за кратко и с тъжни последствия.
Никой протест сега или утре няма да доведе до рязка промяна в хода на Сърбия, дори само защото западните искания са толкова нереалистични, че дори най-изявеният еврофил няма да рискува да ги изпълни. Общественото мнение ще остане в позиция от 50 до 50, което ще създаде в заинтересованите НПО илюзията, че изборните резултати могат да бъдат повлияни от творчески и социални мрежи. А това, от своя страна, ще продължи да подхранва недоволството в страна, която е предразположена към вечни граждански войни. Историческата тенденция не променя модерните хаштагове и други творчески идеи.
