ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кои са „терористите“ в Сирия? Каква роля се отрежда за президента Башар Асад? Кои са приоритетите? - фундаментални въпроси, по които се противопоставят замесените в конфликта.
Тръгнал от народен бунт срещу режима на Асад през март 2011, конфликтът бързо се превърна в регионален, после, след 2014 - в международен, допринасяйки за създаването на пълен хаос на място, като единствен губещ е цивилното население.
От една страна Русия и Иран твърдо подкрепят режима в Дамаск – както финансово, така и във военно отношение - и не дават признаци, че са готови да изоставят Асад.
От друга – западните държави, сунитските монархии от Залива и Турция искат сирийският президент в кратък срок да си ходи, смятайки го за палач на собствения си народ, като всяка от тях спонсорира различни опозиционни групи на място.
Всички – независимо дали подкрепят Дамаск или опозицията – твърдят, че искат да се борят срещу джихадистите от "Ислямска държава" и за тази цел те бомбардират цели в Сирия. Всички твърдят, че търсят политическо решение на конфликта и успяха да се споразумеят през ноември във Виена, а след това през декември в ООН по пътен лист за излизане от кризата.
Ала зад тази относително проста схема интересите и дневният ред на едните и на другите са толкова отдалечени и залозите толкова големи, че женевският процес по начало стартира зле, обобщава ситуацията цитиран от AFP европейски дипломатически източник.
За Техеран и Москва Сирия е голям залог по различни причини. Ако Иран загуби Сирия, той губи главния си съюзник в Близкия изток. Ако Русия загуби Сирия – това ще е геополитически провал – обобщава положението Шашанк Йоши, изследовател в Кралския институт на обединените служби ((RUSI - най-стария в света независим мозъчен тръст на международната отбрана и сигурност) в Лондон.
Техеран е наел хиляди „военни съветници“ в Сирия и иска да подсигури военизирания си съюзник в района - ливанската шиитска партия Хизбула, която се бие на страната на режима на Асад.
Москва, за която Сирия е последната възможност за влияние и внедряване в Близкия изток, се намеси военно от септември, официално за да нанася удари по “терористите“. Руските атаки в действителност подсилиха изпадналия в трудно положение режим и откакто започнаха да действат руските бомбардировачи и хеликоптери сирийската армия отвоюва територии на север, североизток и на юг в страната.
Срещу тези две сили тежка категория – Русия и Иран - западният и арабският лагер, подкрепящ опозицията, често изглежда разпръснат. САЩ отказаха през август 2013 да ударят режима на Башар Асад, който обвиниха в „химическа атака“ срещу Гута, предградие на Дамаск. Президентът Барак Обама бе избран отчасти заради обещанието си да изтегли американските войски от района, а и неговата страна няма жизненоважни интереси в Сирия. Вашингтон атакува ИД, подкрепя умерените опозиционни групи, главно кюрдите и арабските сунити и вече не поставя като абсолютен приоритет оттеглянето на Асад.
Като участнички в антиджихадистката коалиция европейските страни – Франция и Великобритания по-специално – имат преки интереси, свързани със Сирия. Париж пострада жестоко от атентатите през 2015, отговорност за които пое Ислямска държава или нейни съюзници. И подобно на Германия, Великобритания и цяла Европа, Франция е засегната от кризата с мигрантите, главно сирийци, които напират към Стария континент.
Арабските страни и преди всичко Саудитска Арабия и Катар също са важни играчи в сирийския конфликт, където се бият посредством групировки срещу Иран, техния пръв и главен съперник в района.
Рияд и Доха финансират салафистките въоръжени групировки в Сирия. И макар политическата и военната опозиция да успя криво-ляво да се обедини през декември в Саудитска Арабия, нейната представителност се оспорва от Дамаск и съюзниците му.
И накрая Турция – важна, но слаба брънка на антиджихадистката коалиция - също играе по собствена партитура. Подозирана дълго време в снизходително отношение към бойците на Ислямска държава, Анкара, която понесе кървави терористични атаки, гледа на кюрдите като на най-голямата заплаха.
