След двудневен пожар апокалипсисът бил на косъм – предотвратили катастрофата минути преди фаталната експлозия
Последвайте ни в Google News Showcase
През далечната 1977 година, на 23 юни вечерта, корабен пожар във варненското пристанище заплашвал да унищожи пристанището с всички плавателни съдове в него и да срине града. Апокалиптичният взрив се очаквал с тръпнещи сърца от хората, участвали в потушаването на огъня в натоварения до дупка танкер “Ерма”.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Събитията се развили като на филм. Фаталният кораб се намирал в канала на първи мазутен кей. Вървели разтоварни операции и на борда се намирала една трета от корабната команда. Изведнъж се чул необичаен шум в елгенератора – изведнъж осветлението спряло и от машинното отделение тръгнали нагоре големи пламъци и дим. От първата експлозия там загинали двама души от екипажа – машинистът Александър Бонев и огнярът Никола Христов.
В този трагичен момент моряците се хранели в столовата и скочили на гасят разрастващия се пожар. Обстановката обаче станала наудържима – пламъците вече обхванали цялото машинно отделение, настъпвали и към суровия нефт /около 10 хиляди тона/, който бил още неразтоварен в танковете на “Ерма”. Съвсем наблизо до пожара се намирала и базата на предприятието “Петрол” – стотиците цистерни-вагони можели да се взривят. В съседния канал пък се намирало пристанището на военния флот – от евентуалния взрив можело да се запалят няколко военни кораба. До “Ерма” разтоварвали стоките си и няколко чужди търговси корали – съвсем реално било те също да попаднат под пламъците. Капитанът Николай Ханчев бил у дома си – първата му работа, след съобщението, че корабът му гори, била да тръгне към пристанището.
Часовете минавали, огънят се разраствал. Всички пристанищни служби вече били под тревога – бързо сформирали щаб за спасителните операции. Картината била направо ужасяваща – тъмен дим вече покривал всичко наоколо. Около горящия кораб се събрали няколко катера от портовия флот. Началникът на противопожарната охрана в параходството подполковник Динев се сетил, че най-удачно е огънят да се ограничи, като се отцепи с водна преграда машинното отделение на “Ерма” от танковете с нефт. Огнеборецът са качил на борда и се помъчил да насочи сам шланговете с морска вода от приближилите се противопожарни катери и влекачи.
Друг екип от спасители на порта трябвало да изтегли танкера на безопасно разстояние цистерните с петрол на брега. До “Ерма” се приближил катер за одреже котвената верига – работата обаче се затруднила. Пожарът се разраствал още и още - в този миг започнали един след друг от борда да горящия кораб да се чуват експлозии. Изпаренията от нефтопродуктите се взривявали непрекъснато и това изплашило спасителните отряди от пожарникари, моряци и пристанищни служители.
За незагасващия вече 4-5 часа вече било информирано не само варненското държавно и партийно ръковдство, но и централната власт в София. В щаба по спасителните работи пристигнал кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКп и първи секретар на Окръжния комитет на БКП на Варна Тодор Стойчев. Местни началници от всякакъв ранг въртели телефоните – била потърсена подкрепа от пожарните служби от Русе и Добрич.
Взривовете започнали да разтърсват спуснала се нощ периодично – детонациите били толкова силни, че прозорците на много от сградите наоколо се счупили. Към 20 часа проехгял най-мощния взрив – сградата на пилотската станция на пристанището, където се намирал щабът се разтресла из основи. Не останало нито едно здраво стъкло по прозорците – по брега тичали уплашени хора. След взрива от борда на горящия кораб с бърз ход се оттеглили и спасителните катери. От експлозията към брега и корабите полетяли предмети от “Ерма”.
Някои хора от щаба за спасителните операции изпаднали в паника – вече открито говорили: “Пожарът става неуправляем! По-добре е хората да се изтеглят на безопасно място!”
Безизходното положение бързо било докладвано на началствата – никой не се решавал да вземе крайно решение – какво да се прави с горящата “Ерма”. На нажежения от пожара танкер все още се намирал смелият подполковник Динев. Той успял да отдели горящия отсек на машинното от танковете с морска вода.
След полунощ в пилотската станция на пристанището се появил самият генерал-лейтенант Илия Дончев, началник на противопожарната охрана на страната. Опитният огнеборец не се поколебал нито за миг – веднага заповядал: “Пожарът на “Ерма” ще се гаси с тутуген!”
Хукнали варненските началници да търсят химикала тутуген – от вешществото имало в сдкладовете, но не били достатъчни количествата. Наложило се пак да търсят от други градове.
На бърза ръка генерал Дончев разпоредил на своите хора да заливат пламъците с непрекъснати струи тутуген. Пожарните коли се добрали до танкера, натоварени на пристанищен кран – операция като тази не била правена от българските пожарникари досега.
Междувременно влекачите се върнали до “Ерма” и се включили пак в гасенето. Някои от моряците обаче не се преборили със страха – имали семейства и не могли да се прежалят. Особено място в спасителните работи имал и тогавашния началник на варненския портови флот капитан далечно плаване Никола Стоянов.
Макар и с голяма слава на пожарникар, до този момент генерал Илия Дончев не бил гасил морски пожари. Генералът ръководел като пълководец операцията с тутугена на една от платформите на крана. Главният механик на “Ерма” му помагал със съвети, но от пренапрежение припаднал.
През втория ден на пожара /24 юни/ гасенето продължило с неотслабваща сила. Взривовете от нефтените изпарения продължили – в пилотната станция преброили точно 86 силни и слаби експлозии!
Чак към 19 часа вечерта огънят започнал да отстъпва. Все още димящия “Ерма” бил изтеглен на безопасно място, а по спасителните команди прозвучало съобщението “Пожарът е изгасен!”
Димът спрял да се извива над танкера чак в края на третия ден. Варна и варненци били спасени – дошло време за награждаване на героите от гасенето на страшния морски пожар. Както често става – на съвещанието, когато се одобрявали списъците и кой каква награда да вземе, избухнала кавга. Служители от различни варненски ведомства един след друг се надпреварвали кой с по-голям орден или медал да бъде награден. По едно време скандалът станал неудържим – генерал Дончев се ядосал и напуснал залата. След него препирните продължили.
В крайна сметка били наградени около стотина човека. Първи в списъка бил генерал Илия Дончев – станал “Герой на социалистическия труд”, макар, че хората години наред след пожара говорели, че повече би му подхождало да е “Герой на НРБ”.
