ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Морските дарове не са популярни извън летните ни курорти и българите рядко ги включват в диетата си. Какво ги прави особено подходящи за хапване през лятото обаче?
На първо място, мидите съдържат повече желязо от говеждото и свинското. В една порция, около 100 грама миди, се съдържат около 24 милиграма желязо, което е приблизително два пъти повече от Ориентировъчния дневен прием (ОДП). Мидите са богати и на фосфор, калий, цинк, мед и селен.
Същата порция миди съдържа и над 140 милиграма Омега-3 мастни киселини. За тях няма определен ОДП, но диетолози препоръчват между 200 и 400 милиграма на ден за оптимално сърдечно здраве. Този деликатес може понякога да замени мазната риба, без да се прекалява с консумацията му – свръхдози желязо в организма могат да доведат до сърдечни и чернодробни проблеми.
Месото на тези мекотели има повече белтъчини от пилешкото, макар по мазнини да имат сходно съдържание. За разлика от пилешкото, обаче, те съдържат много повече витамини и минерали, които правят мидената супа приятна алтернатива на така омръзналата пилешка.
Нивата на холестерол в мидите са близки до тези на червените меса, но за разлика от тях съдържа значително по-малко наситени мазнини. Количеството наситени мазнини в мидите е по-малко в сравнение и с други морски дарове.
Наситените мазнини са виновник за бързото качване на килограми. Ако се прави избор на меню, с оглед поддържането на добри нива на кръвния холестерол, то консумирането на храна с ниско съдържание на наситени мазнини е по-значимо от това на храни с ниско съдържание на холестерол
