Вирусолог с последни подробности за развитието на коронавируса и мутацията му
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В Националния център по заразни и паразитни болести непрекъснато се извършват изследвания, за да се секвенира вирусът COVID-19, който циркулира в България. Изследванията се извършват със следващо поколение апаратура за целогеномно секвениране. Това каза пред БНТ доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, завеждащ отдел "Вирусология" в НЦЗПБ.
Резултатите показват, че България не се отличава от останалите европейски страни и вирусът, който се разпространява у нас е G614D, допълни дод. Николаева. Мутацията е по-заразна, но по-малко смъртоносна. Тя обаче беше предпазлива по отношение на прогнозите си за тази мутация, тъй като обясни, че статиите, които описват мутациите са върху изследвания инвитро, т.е. върху модел на клетъчни култури.
"Спрямо хора може да се очаква такава тенденция, но нека се съберат достатъчно данни. НЦЗПБ събира тези данни, докладва ги, това е международно сътрудничество", допълни тя.
Вижда се тенденция към намаляване на леталитета, а увеличаването за заразяването се дължи най-вече на недостатъчното спазване на мерки от младите хора, които, нормално, са по-бунтовно настроени, посочи доц. Николаева. Тя съобщи резултати от изследване, според което престоят на 100 кв. м на 10 души при спазване на дистанция, при проветряване на помещението и в присъствието на пресимптомен в него, безопасният период за незаразяване е три часа. Това знание е много важно особено сега, преди началото на учебната година. Подобно изследване е направено в Германия и с концерт на закрито. Очакват се резултатите, отбеляза тя.
Безопасността изисква някакви жертви и в този смисъл, въпреки неудобството и за учениците, и за учителите ще е по-добре да носят маски, заяви доц. Николаева.
"Все още данните са такива, че болестта при по-малките деца минава по-леко заради особеностите на техния имунитет. Безсимптомните пациенти в повечето случаи са по-малко опасни от симптомните", подчерта тя.
Доц. Николаева обясни, че клетъчният имунитет се изследва по-трудоемко и е по-скъп. Към момента се натрупват данни за антитяловия имунитет. НЦЗПБ изучава задълбочено клетъчния имунитет.
Знанията от тези данни ще позволят научната общност да се изкаже за трайния имунитет, придобит след преболедуване на COVID-19.
