Висш съд реши: Жена, която отказва секс, не може да е виновна за развода
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Жена, която отказва да прави секс със съпруга си, не трябва да се счита за „виновна“ от съдилищата в случай на развод, каза най-висшият европейски съд по правата на човека, осъждайки Франция.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) застана в четвъртък на страната на 69-годишна французойка, чийто съпруг се е развел на основание, че тя е единствената виновна, защото е спряла да има сексуални отношения с него.
ЕСПЧ постанови единодушно, че е имало нарушение на правото на жената на зачитане на личния и семейния живот като част от Европейската конвенция за правата на човека.
Той се произнесе срещу Франция, като каза, че жена, която отказва да прави секс със съпруга си, не трябва да се счита за „виновна“ от съдилищата в случай на развод.
Съдът идентифицира жената само с инициалите HW, като каза, че живее в Le Chesnay в западните предградия на Париж. Жената не оспори развода, който също бе поискала, а по-скоро се оплака от основанията, на които той е бил предоставен от френски съд.
Базираният в Страсбург ЕСПЧ каза, че всяка концепция за брачни задължения трябва да вземе предвид „съгласието“ като основа за сексуални отношения.
Съдът заключи, че самото съществуване на такова брачно задължение противоречи на сексуалната свобода [и] правото на телесна автономия“, се казва в изявление на съда. „Съпругът на жалбоподателката би могъл да подаде молба за развод, като посочи непоправимото разпадане на брака като основно основание, а не, както беше направил, като алтернативно основание.“
ЕСПЧ реши, че националните съдилища не са постигнали справедлив баланс между заложените конкурентни интереси.
Жената и нейният съпруг Джей Си се оженили през 1984 г. и имат четири деца, включително дъщеря с увреждания, която се нуждае от постоянното присъствие на родител, роля, която майка ѝ поела.
Отношенията между съпруга и съпругата се влошили, когато се ражда първото им дете. Жената започва да изпитва здравословни проблеми през 1992 г.
През 2002 г. съпругът й започнал да я малтретира физически и вербално, каза съдът. През 2004 г. тя спира да прави секс с него и през 2012 г. подава молба за развод.
През 2019 г. апелативният съд във Версай отхвърля жалбите на жената и застава на страната на съпруга ѝ, докато касационният съд отхвърля опита ѝ да обжалва, без да посочи конкретни причини.
Тя отнася случая до ЕСПЧ през 2021 г.
Нейният случай е подкрепен от две групи за правата на жените във Франция: Fondation des Femmes (Фондация на жените) и Collectif féministe contre le viol (Феминистки колектив срещу изнасилването).
В съвместно изявление, когато делото беше заведено през 2021 г., двете групи казаха: „Бракът не е и не трябва да бъде сексуално робство“.
Те казаха, че френските съдии продължават да налагат собствената си „архаична визия за брака“, въпреки че вече няма задължение за „брачен дълг“ според френското законодателство и никой закон не задължава съпрузите да имат сексуални отношения.
Групите казаха, че е изключително важно френските съдии да не налагат на жените - пряко или непряко - задължение да имат сексуални отношения. Те казаха, че ако съдиите оставят идеята да продължи в обществото, че има някаква форма на „брачен дълг“, това може да осигури средство за сплашване за сексуални нападатели или изнасилвачи в рамките на взаимоотношения, когато всъщност брачното изнасилване е престъпление във Франция.
