Владислав Панев като еврейския Робин Худ - лобира за когото трябва
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кой е Владислав Панев и от къде натрупа милионите си?
Панев се счита за един от най-богатите общински съветници в София. Управител на редица фирми.
Как се случва това? Няма публична информация за свързаността на Панев с редиците на БКП, но неофициално се говори в политическите среди, че именно благодарение на топлите си връзки в червените редици, той успява да натрупа голямото богатство, което притежава днес.
В официалната страница на сайта на "Демократична България" много "красиво" е представен като предприемач. От 2006 година управлява компании в областта на финансите и недвижимите имоти. Лицензиран инвестиционен консултант и професионален инвеститор. С множество публикации на икономическа тематика в български и чуждестранни медии. Там се споменава, че е съпредседател на „Зелено движение“ от 2016 година.
Но всяка монета има две страни.
Как седят нещата в действителност за димитровградчанина? Оказва се, че Панев е един от най-имотните общинари, като има и магазин в Симеоновград, апартамент в Димитровград, парцел край Елин Пелин, както и гори в димитровградското село Меричлери.
Отделно от това има 5 банкови влога, като 4 от тях са негови, а един е на жена му, като две от сметките са в чужбина.
Панев притежава и акции в 37 предприятия, сред които също като при Трайков е „Софарма“. Сред другите дружества са „Българска фондова борса“, „Слънчев бряг холдинг“ и „Пътнически превози“.
В последните години, откакто сериозно навлиза в "зеления" бизнес, започва сериозното лобиране. Активен по всички теми свързани с екологията и енергетиката, но с една нотка съмнение. Хули едни и същи лица и фирми, защитавайките и прикривайки други. Говори се, че новата му роля в тези среди е на "пощенски гълъб" между едрите бизнесмени.
За развалените сделки в полза на едната страна получавал солидни комисионни. Е, днес е така, еврейският Робин Худ взима от богатите, дава на бедните, но дали удържа комисионни... Поредно „зелено“ лицемерие в България, както като да застрояваш „Корал“ и да протестираш срещу себе си. Известен е с това, че прави пари от всичко, срещу което партията му работи. Ако направим списък с каузите на "зелените" и проектите, срещу които партията е заставала, и срещу тях наложим списъка с инвестиции на председателя им Владислав Панев, ще видим почти пълно съвпадение.
Проектът зад плажа Корал, мащабният комплекс в морската градина във Варна, ваканционни комплекси в Банско и Боровец, къщи на метри от Националния парк „Централен Балкан”, курортни селища на първа линия на морето сред дюни и пясък, офшорни строителни проекти и какво ли не още – шефът на партията през годините е влагал своите и на клиентите си средства именно там, където партията му е водила най-свирепи битки, които са и доста съмнителни.
Докато псевдозелените яростно се противопоставят на офшорния бизнес в България, отново нейният председател влиза в партньорство с офшорки.От 2009 до 2017 г. „Скай управление на активи” е инвестирало във фонда „Глобекс Истейт”, който развива строителни проекти основно в София и Созопол. От Търговския регистър е видно, че освен дружеството на Панев, акционер в „Глобекс Истейт” е дружество, което е било учредено от „Глобекс Риал Истейт Корп – Панама” и „Магнум Пропърти Дивелъпмънт – Белиз”.
През 2009 г. компанията на Панев успява да придобие и 10 000 акции във Фонда за недвижими имоти България (BREF). Компанията придоби известност с една от сградите в „Бизнес парк София”, но в портфолиото й присъстват и такива в ски курорта Боровец, и голям проект на Черноморието, в близост до Лозенец. В Боровец фондът е построил жилищна сграда „Секвоя 2”, като според последната информация, която е изнесена публично, продажбите са вървели относително трудно.Дружеството на Панев е сред учредителите на „Маунтин Парадайс Инвест” АДСИЦ, което от своя страна е от мащабните инвеститори в Банско
Единственият очевиден резултат от „общественополезната“ дейност на този картел е, че разходите на България за услуги по опазването на околната среда и провалените проекти ги плащаме ние.
