Владо Николов: Не е нормално България да става по-скъпа от Гърция и Италия, докато живеем на кредит
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Случаят с незаконните постройки край Варна е резултат от години институционално бездействие. Това заяви народният представител от „Прогресивна България“ Владимир Николов в телевизионно интервю, като подчерта, че отговорност трябва да бъде потърсена от всички замесени институции.
„Това, което наблюдаваме през последните години, е едно безобразие. Всичко е станало пред широко затворените очи на българските институции, започвайки от Община Варна, начело с кмета, но не само. Още през 2024 година е имало сигнали в общината за тези постройки. Странно е, че тогава кметът не реагира по никакъв начин“, заяви Николов.
По думите му случаят е „много сериозен и дълбок“, а разследващите органи трябва да стигнат до дъното на проблема. Според Николов въпросът за евентуалното премахване на сградите е изключително сложен.
„Няма лесен отговор. От една страна, това вече е построено. Дори да се махнат постройките, ще останат основи, ще останат щетите по природата, така че това няма да донесе някакви ползи.“ Той смята, че основният фокус трябва да бъде върху откриването на виновните. „Най-логично е да се намери виновникът за цялото това селище, да му се потърси отговорност, включително финансова, за да може компенсаторно да се залеси друга територия.“
Николов предупреди, че прибързаното разрушаване на сградите няма да реши проблема. „Ако в момента се разрушат тези постройки, природата няма да бъде спасена, а хората, които реално са си купили жилищата, ще бъдат ощетени. Съответно държавата трябва да ги обезщетява. Което е абсурдно – държавата да обезщетява някой, който си е купил нещо незаконно.“ Той допълни, че наличието на нотариални актове показва участие на множество институции в процеса.
„В момента, в който виждаме, че хората държат нотариални актове, това още повече усложнява проблема. Това означава, че и много институции след първоначалните сигнали са извършили нередности.“
Коментирайки финансовото състояние на държавата, Николов посочи, че реалният бюджетен дефицит е по-висок от официално отчетения. „Нещата са много сериозни. Толкова сериозни, колкото не са били от години. Този дефицит от 3,5% е притеснителен, но още по-притеснително е, че за 2025 година от банките е взет потенциално заработен данък за 2026 година.“
Според него става дума за около 500 млн. лева. „Това, което е взето предварително от банките, е около 500 милиона. Тоест нашият дефицит е с 500 милиона повече, защото реално сме взели заем от банките, който тази година няма да бъде платен.“
Въпреки това Николов не очаква санкции за България по процедурата за свръхдефицит.
„Не, няма такъв риск, но ще бъде сложно. Правителството първо трябва да намали разходите, второ трябва да покрие приходите, които няма да дойдат. И това е предизвикателно.“ Той отправи критика към трайното поддържане на бюджетни дефицити.
„Не мога да разбера защо всички твърдят, че трябва постоянно да има 3% дефицит. Това според мен не е добре. Всяка година взимаме кредити, за да можем да харчим повече. Представете си едно семейство, което всяка година трябва да взима повече и повече пари, за да може да изкара. Това не е устойчиво.“
Николов посочи, че администрацията продължава да расте въпреки намаляващото население. „Населението на България за 10 години е намаляло с 10%, а държавната администрация се е увеличила с 10%. А услугите, които получаваме, не са станали с 10% по-качествени.“
Според него един от начините за намаляване на разходите е ускорена дигитализация. „В много държави, може би най-добрият пример е Естония, огромна част от услугите се извършват онлайн. Ние ще положим много усилия в тази посока, защото това намалява разходи, намалява чакането по опашки и подобрява качеството на живот.“
За цените на храните: „Не е нормално млякото да поскъпва с 300–400%“ Народният представител защити идеята за въвеждане на механизма „справедлива цена“.
„Справедливата цена се калкулира на базата на нормални търговски надценки. Не е нормално литър мляко да се изкупува за между 40 и 45 цента, а да се продава за 2 евро.“ Той смята, че това ще покаже къде по веригата се натрупват прекомерни надценки.
„Справедливата цена ще покаже къде са тези прекалено високи надценки и хората ще могат да преценят дали искат да купуват дадения продукт или не.“ Николов отхвърли твърденията за прекомерна държавна намеса.
„Няма таван на цените и няма централно определени цени. Ние живеем в пазарна икономика, но целта на правителството е да се бори с част от изкривяванията на тази пазарна икономика.“
Той даде и конкретен пример. „Не е нормално едно масло, което се пакетира в Сърбия, в Германия да струва едно евро, а в България да струва две.“
Според него след разговори с търговските вериги вече има готовност за понижение на цените. „От веригите вече дойдоха с план как да намалят цените средно с около 15%. Съвсем скоро ще има реални мерки и реален резултат, който ще бъде усетен от всички нас.“
По темата за демографията Николов заяви, че проблемът е много по-дълбок от размера на обезщетението през втората година от майчинството.
„Тук проблемът не е увеличението на парите за втората година от майчинството. Проблемът е, че майките не могат да намерят ясли за децата си.“
Според него много жени биха предпочели да се върнат на работа по-рано. „Аз съм имал разговори с много майки. Те предпочитат да работят. Не искат да стоят вкъщи, но част от тях стоят вкъщи, защото няма ясли за децата им.“ Той заяви, че ще бъдат предложени конкретни мерки за справяне с този проблем, както и за ограничаване на дискриминацията срещу жени в детеродна възраст на пазара на труда.
За работата в парламента: „Нямам разочарования“ На въпрос дали вече е изпитал разочарование от политиката, бившият национал по волейбол беше категоричен: „Нямам към този момент разочарования от сблъсъка с политиката. Смятам, че в групата на „Прогресивна България“ има много ентусиазъм.“
Той подчерта, че очаква с нетърпение момента, в който парламентът ще приключи със спешното законодателство и ще започне работа по по-дългосрочни политики. По повод критиките на опозицията към новите правила за работа на Народното събрание Николов заяви:
„Това е нелепо и донякъде смешно. На последния парламентарен контрол, който беше в петък, знаете ли колко души имаше от опозицията? Трима. Имаше 80 души от „Прогресивна България“ и трима от опозицията.“
В заключение депутатът отбеляза, че една от личните му цели е повишаването на доверието в парламента.
„Първият месец започна с чувствително нарастване на доверието спрямо това, което беше в предишния парламент, което е повод за радост, но в същото време и стимул да продължим да се развиваме. Имаме желание не само да задържим доверието, а и да го надграждаме.“
