ВЛАСТ НАД ТЕМИДА: Реформа или овладяване? Кабинетът протяга ръка към кадровия подбор в съдебната система
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Правителството предлага промени в Закона за съдебната власт, които повдигат сериозни въпроси за независимостта на магистратите и потенциална възможност за намеса на изпълнителната власт в съдебната система.
Тези дни Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане изменения и допълнения в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които предвиждат нови правила за командироването и конкурсите за съдии, прокурори и следователи.
Особено притеснителни са предложенията, свързани с участието на представител на Министерството на правосъдието в конкурсните комисии. Това създава риск правителството да придобие влияние върху кадровия подбор в съдебната система.
Да си представим следната ситуация: Министерството на правосъдието изпраща свой представител в комисия, която оценява кандидатите за магистрати. Ако този представител има право на глас и участва във формирането на крайната оценка, възникват няколко въпроса:
- Може ли политическото ръководство на министерството да влияе върху избора на представителя?
- Каква тежест ще има неговата оценка спрямо оценките на останалите членове?
- Какви гаранции ще съществуват срещу конфликт на интереси и политически зависимости?
- Ще може ли представителят да влияе върху класирането на кандидатите?
Промените в правилата за командироване също заслужават внимателен анализ. Защото кадровата зависимост може да се превърне в инструмент за косвено въздействие върху работата на магистратите.
Възниква основателният въпрос дали под формата на съдебна реформа не се създават предпоставки за политическо влияние върху една конституционно независима власт.
Сайтът Lex.bg публикува подробен анализ на предлаганите от правителството промена в ЗСВ:
Конкурсите за младши магистрати и за първоначално назначаване
Част от измененията съществено променят правилата за провеждане на конкурсите, особено тези за младшите магистрати и за първоначално назначаване.
На първо място се променя изискването за стаж. За младши магистрат ще се назначава юрист, който има поне пет години стаж, а не както е сега – две години и девет месеца.
За районен съдия и прокурор стажът става седем, вместо три години. За окръжен и административен магистрат – девет вместо осем години. За апелативен съдия или прокурор – 11 вместо 10 години и за върховното ниво – 13 вместо 12 години (виж мотивите тук).
От 10 до 20% от свободните места ще се заемат чрез конкурси за първоначално назначаване като се запазва правилото, че такива може да има само на районно и окръжно ниво.
Променя се съставът на конкурсните комисии – те ще се състоят от двама представители на съдебната власт, един на министъра на правосъдието и двама хабилитирани преподаватели – един по гражданскоправни науки и един по наказателноправни науки. Именно тук са и най-сериозните притеснения на експерти, до които ПИК се допира. Според тях представителят на Министерството на правосъдието може да се превърне в ключов фактор, с който изпълнителната власт в лицето на кабинета ”Радев” да влияе върху подбора на кадри в иначе независимата съдебна система.
Промените предвиждат още устните и писмените изпити в двата конкурса ще се излъчват в реално време на сайта на ВСС.
Всеки кандидат за младши съдия ще решава казусите и по двете материи – и по гражданско, и по наказателно право.
Предвижда се промяна и на състава на изпитната комисия в края на обучението в Националния институт на правосъдието.
Кандидатите за младши съдии ще се оценяват от двама съдии от окръжно, апелативно или върховно ниво, представител от Министерството на правосъдието и двама преподаватели – един по гражданскоправни науки и един по наказателноправни науки.
В изпитната комисия на кандидатите за младши прокурори ще влизат освен преподавателите и човек от МП, един съдия и един прокурор от окръжно ниво нагоре, а за кандидатите за младши следователи – също един съдия от окръжно ниво нагоре и следовател.
Съдиите, прокурорите и следователите, членове на изпитните комисии, ще се определят от председателя на Върховния касационен съд и съответно от главния прокурор чрез публичен жребий измежду всички, които отговарят на условията. Хабилитираните преподаватели се определят с проведен от Министерството на правосъдието публичен жребий измежду преподавателите, посочени от юридическите факултети в страната
Увеличава се и изискването за минимална оценка – за издържал ще се смята всеки, който е получил не по-малко от „5.00“, а не както е досега „4.50“ и на писмения, и на устния изпит.
Вътрешните конкурси
Една от основните промени е, че се залагат конкретни времеви периоди, в които всяка година да се обявяват конкурсите за повишаване за съответните нива.
Тези за ВКС, ВАС, ВКП и Националната следствена служба ще се обявяват между 1 и 15 септември.
За апелативно ниво – от 1 до 15 декември. За окръжните и административните съдилища, следствените отдели и окръжните прокуратури – от 1 до 15 март, а конкурсът за преместване на районно ниво – от 1 до 15 юни.
В проекта изрично е предвидено, че когато конкурсите не могат да бъдат обявени в тези периоди, това става най-късно в едномесечен срок от отпадане на пречките за това.
Предвижда се още, че наличието на неприключил конкурс не е пречка за обявяване на конкурс за новоосвободилите се длъжности. По отношение на длъжностите, които бъдат заети с влязло в сила решение въз основа на предходния конкурс по реда на чл. 193, ал. 6, следващият конкурс се прекратява, е заложено още в чл. 188 от ЗСВ.
А новата редакция на ал. 8 на тази разпоредба гласи: „Едновременно с решението по ал. 3 или 4 съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да обяви и конкурс за длъжности, които се очаква да се освободят през следващата година. Техният брой не може да е по-голям от средногодишния брой длъжности, освободени през последните пет години. Назначаване на тези длъжности се извършва само ако се освободят до изтичането на срока по чл. 193, ал. 6.“
Когато съдия иска да стане прокурор и обратно, ще има не само писмен изпит, но и събеседване. Преминаването ще е ограничено само до окръжно ниво и само ако преминаващият заема равна или по-висока по степен длъжност, е записано още в проекта.
За да участва магистрат в конкурс за повишаване, трябва да е придобил статут на несменяемост. Обявяването на конкурсите на определени дати не е новост, такова предложение имаше в проекта за нов ЗСВ, изготвен по времето на Атанас Славов. Тогава обаче беше въведено и още едно изискване – магистратът да има актуална атестация, а ако няма, не се допуска до участие в конкурса. Това беше направено, от една страна, защото една от основните причини за забавянето на конкурсите е именно изготвянето на множество атестации, а от друга – за по-голяма ангажираност на съдиите, прокурорите и следователите с кадровото им развитие. Сега такъв механизъм не е предвиден.
Сериозни промени се предлагат в чл. 194, който позволява преназначаването на магистрати без конкурс.
Предвижда се в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи съответната колегия на ВСС да разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и да преназначи на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. В случаите на намаляване на числеността на длъжностите в орган на съдебната власт съответната колегия разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт и преназначава на тях магистратите без конкурс. Когато съдиите, прокурорите и следователите имат оценка от последната атестация „много добра“ и са прослужили поне пет години на заеманата длъжност, те могат да бъдат преназначени и в друг апелативен район, е друго условие, залегнало в разпоредбата на чл. 194 от ЗСВ.
Размяната на местата на двама магистрати ще става, ако има съгласие на административния ръководител, оценката от атестацията им е „много добра“ и са прослужили поне пет години на заеманата длъжност.
„Съдиите, прокурорите и следователите могат по всяко време да заявят пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет желание да бъдат преместени в друг районен, окръжен или административен съд, съответно друга районна или окръжна прокуратура или друг окръжен следствен отдел, ако имат оценка от последната атестация „много добра“, заемат същата или по-висока длъжност и са прослужили поне пет години на заеманата длъжност. Когато щатна длъжност в желания орган на съдебната власт, за която не е обявен конкурс по чл. 188, ал. 4 и 5 и е извън подлежащите на заемане по реда на чл. 243, се освободи, съдиите, прокурорите и следователите се преназначават на нея без конкурс, независимо дали тя би могла да бъде заета по реда на чл. 188, ал. 8 или чл. 193, ал. 6. Когато желаещите за една длъжност са повече, се вземат предвид тяхното семейно положение, здравословно състояние и други обективни новонастъпили обстоятелства, препятстващи или затрудняващи изпълнението на заеманата от тях длъжност в рамките на органа на съдебната власт, в който са назначени“, е записано в ал. 4 на чл. 194 от ЗСВ.
Командироването
Големи промени има и във връзка с командироването като най-съществената е, че се въвежда срок за него.
Правилата са разписани в чл. 227 от ЗСВ. Според тях при наличие на служебна необходимост, магистрат може да бъде командирован в друг орган на съдебната власт, като командироването на една и съща длъжност не може да надвишава 12 месеца на заета длъжност. По изключение командироването може да продължи до 24 месеца само ако щатът е свободен. За прокуратурата и следствието остава срокът от 12 месеца.
За командироването е необходимо предварителното писмено съгласие на магистрата, като в изключителни случаи може да бъде командирован и без съгласие за срок от три месеца в рамките на 12 последователни месеца.
В чл. 227, ал. 3 и ал 4 от ЗСВ е записано още: „Може да бъде командирован само съдия, прокурор или следовател, който има оценка от последната атестация „много-добра“ и е прослужил поне пет години на заеманата длъжност. Изречение първо не се прилага при командироване в районен съд за до 5 дни в рамките на един календарен месец. Съдия, прокурор или следовател не може да бъде командирован в един или повече органи на съдебната власт за повече от общо 24 месеца в рамките на 60 последователни месеца“.
Командироването ще се извършва след преценка за притежавания ранг за длъжността, за която е командирован магистратът, професионалния му стаж и опит в съответната материя, оценка от атестация и становище от прекия му административен ръководител.
Специално за съдиите ще се изисква съгласието на отделението на съда, в което е командирован, а ако такова няма – съгласието ще се дава от общото събрание на съда.
За всяко командироване ще се издава заповед, в която ще се излагат конкретни мотиви за натовареността на органа, в който и от който се извършва командироването, за служебната необходимост, за обстоятелствата по ал. 3 – 6, а в случаите по ал. 1, т. 2 – и за необходимостта от прилагане на изключението (разпоредбите виж в публикувания по-горе линк към законопроекта).
Командироването се прекратява от органа, който е издал съответната заповед, когато титулярът се завърне на длъжността, при изтичане на срока в заповедта или на максималния по закон, или при оттегляне на съгласието, когато такова е необходимо. За да се прекрати командироването на съдия, ще е необходимо съгласието на колегите му от отделението или от общото събрание.
Не само Съдийската колегия, но и Прокурорската колегия ще може да прекратява командироването както служебно, така и ако бъде сезирана от съответния магистрат или от министъра на правосъдието. Основанията за това са: ако не се спазва максималният срок по чл. 227, ако има нарушения на реда и условията за издаване на заповедта или ако има кадрова необходимост.
Младшите магистрати няма да може да се командироват. Забрана се въвежда и за председателя на Върховния административен съд, който вече няма да може да командирова във ВАС съдии от общите съдилища, а само от административните.
В преходните разпоредби е записано, че в едномесечен срок от влизането в сила на закона командироването на магистрати, които към влизането в сила на промените са прослужили по-малко от пет години на заеманата преди командироването длъжност, се прекратява от органа, който ги е командировал. В същия срок се прекратява и командироването на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи. В същия срок се прекратява и командироването на съдиите в районни, окръжни, административни и апелативни съдилища, на прокурорите в районна, окръжна и апелативна прокуратура и на следователите в окръжните следствени отдели и в Националната следствена служба, за които към влизането в сила на този закон е изтекъл срокът по чл. 227 от ЗСВ.
Има промяна и в изискването за стаж, за да бъде даден магистрат командирован на върховно ниво – вместо сегашните 12, се предлага да са 13 години стаж.
И още едно изменение във връзка със стажа – за административен ръководител на районен съд или районна прокуратура вече ще се избира лице, което има най-малко осем години стаж, а не пет, както е сега.
В проекта са залегнали правила във връзка с придобиването на статут на несменяемост. В случай, че съдията, прокурорът и следователят получи отрицателна оценка, съответната колегия на ВСС ще утвърждава индивидуален план за професионално развитие с продължителност от шест месеца. Предвиденото в плана обучение се осигурява от НИП. Новото атестиране се извършва от помощна, съответно постоянна атестационна комисия, чиито членове не са участвали при предходното атестиране. Когато комплексната оценка от повторната атестация е отрицателна, решението на съответната колегия за приемането ѝ се мотивира поотделно по всеки критерий.
Има и промени, свързани с прокурора, разследващ главния прокурор, като е заложено той да има самостоятелна администрация.
