ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Терминът „преяждане с власт” влиза в оборот винаги, когато има коалиционно управление. Обикновено той се насочва към по-малкия коалиционен партньор, като досега по една или друга причина в тази роля винаги се оказваше ДПС. Именно тезата, че движението преяжда с власт е една от причините то да се окаже нежелан партньор, както за левицата, така и за десницата. Публичният образ на всяка формация е от съществено значение за възможностите й да участва в управлението. Затова всяка формация би трябвало да се пази като дявол от тамян от риска да придобие публичен образ на преяла с власт.
През изминалата седмица, в рамките на няколко дни, последователно БСП, ДПС и АБВ обвиниха Реформаторския блок, че преяжда с власт. В кулминация на тези обвинения обаче се превърнаха самите Реформатори, които си организираха вътрешно блоков скандал по повод назначенията в ръководството на Комисията за защита на потребителите. Комисията беше оглавена от кадър близък до ДБГ, а негови заместници станаха активисти на СДС. Това накара ген. Атанас Атанасов от ДСБ да насочи въпросите за преяждането с власт към коалиционните му партньори Меглена Кунева и Божидар Лукарски. Лидерът на СДС не остана длъжен и отговори, като заяви, че не партията му, а Атанасов е назначил зам.-министър на вътрешните работи. След това призова колегите си от блока да не му се бъркат в министерството, така както той не се бърка в техните министерства.
Проблемът на целия този публичен разговор не са личните отношения между лидерите на блока. Проблемът е, че подобни изяви неусетно бетонират тезата на опозиционните БСП и ДПС и на управляващата АБВ, че Реформаторите са преяли с власт. Искам да кажа, че изказванията на политици от блока по темата прозвучаха като самопризнание. Не зная дали говорещите си дават сметка за това, но в публичното пространство Реформаторският блок се възприема като едно цяло, а като съставни части оглавяващи отделни министерства. В този смисъл всичко, което прави един или друг министър излъчен от тази формация ще се пише на общата сметка, а не на сметката на отделните партии. Причината за това е, че отделните партии в блока от няколко години просто нямат своя сметка, поради свития си избирателен корпус.
Скандалите и търканията около отделните назначения на Реформаторския блок са симптом на един по-голям проблем. Това е проблемът с липсата на единен механизъм за взимане на решения в блока. Казано по-просто, блокът няма орган, който да носи отговорност за общите решения. Впрочем това беше един от предизборните ангажименти, които поеха Реформаторите пред своите избиратели. Още преди парламентарните избори всички кандидат-депутати уверяваха публиката, че след вота формацията ще се развива като единен политически субект. До момента обаче в тази посока не е направена нито една крачка, а отделните партии все повече функционират като отделни субекти, включително и по отношение на властта, която им беше дадена да упражняват.
В тази ситуация рискът от преяждане с власт не е никак малък. Преяждане с власт означава да консумираш повече власт, отколкото ти е отредил избирателят. Като се има предвид, че нито една от партиите в Реформаторския блок не би прескочила сама бариерата от четири процента за влизане в парламента, то всяка от тези формации рискува да преяде с власт, ако участва в управлението като самостоятелна бойна единица. Затова единственият начин Блокът да не изпадне в ситуация на преял с власт, е да се държи като единен политически субект, както обещаваше преди изборите. В това число да излъчва кадрите си във властта като едно цяло и зад всеки кадър да стои целият Блок и неговото несъществуващо в момента ръководство.
Волята за подобна промяна в рамките на Блока е от решаващо значение за бъдещето на формацията. Ако искат да участват ефективно във властта и да излязат от нея в сравнително добра кондиция, Реформаторите час по-скоро трябва да си изберат лидер и единно ръководство, които да носят отговорност за участието им в управлението. Защото след последните спорове не е ясно кой носи тази отговорност. Атанасов казва питайте Кунева и Лукарски, а Лукарски казва питайте Радан Кънев.
Днес, както и преди година, Реформаторският блок е разкрачен между два коренно противоположни пътя. Първият е пътят на изграждане на единна формация, с ясно лидерство и с ясното съзнание, че това практически ще умъртви окончателно отделните партии в коалицията. Подобна промяна ще е риск за партийните апарати на отделните партии, защото част от хората участващи в тях по всяка вероятност няма да успеят да се интегрират в новата ситуация. Този път обаче е единственият шанс Реформаторският блок да се превърне в дългосрочна политическа сила, която да има трайно участие в управлението на страната. Затова жертвите, които трябва да бъдат направени, за да се върви в тази посока си струват.
Вторият път е пътят на предизборната коалиция, която се предоговаря от избори до избори. Бетонирането на подобен формат ще има за цел единствено и само да защити интересите на членовете на ръководствата на отделните партии в блока. Рано или късно всяка коалиция от малки партии се превръща в съюз на брокери с краткосрочен хоризонт и лесно предвидим политически край. Затова ако лидерите на Реформаторите са решили да оставят формацията в сегашния й вид, то те директно подменят вота на избирателите си. Ще повторя, че и на двата избора през 2014 година избирателите на блока гласуваха за единен и дългосрочен политически субект, който поема ангажимент за дълбоки реформи в основните сектори на обществото и държавата. За да могат да реформират държавата обаче, Реформаторите първо трябва да са в състояние да реформират собствената си политическа сила. При това незабавно и ефективно. Защото закъснялата реформа понякога е по-вредна дори от липсата на реформа.
