Властта проумя: книгите не са стока, както и здравето. Заразата убива плът, но възражда дух - там, където го има
Последвайте ни в Google News Showcase
Казваха експертите, че кризата с коронавируса е доста по-различна от всички досегашни, защото хората не просто ще обедняват, а ще преоткриват истинските ценности...
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Но кой да се надява, че пандемията ще накара властите най-сетне да проумеят що е то книга и има ли почва в живота на човека у нас.
Но проумяха! Осмислиха я най-сетне оная библейска мъдрост, че "не само с хляб се живее". И свалиха ДДС върху книгите на 9%. Нищо, че злобната лидерка на БСП Корнелия Нинова окачестви това като "несигурно обещание". Тя просто изхожда от себе си - какво ли не обеща, но не свърши нищо от обещаното.
Понеже за нея духът, включително и на партията й, е просто хранилка за телесата й. И съвсем като в легендата, тъй като й предричат, че хранилката ще й бъде отнета, тя се държи като Кронос и изяжда всичко, родено край нея.
Но кой да чете, за да се поучи?! Книгите - скъпи, партийната субсидия - аванта.
Вярно, на нашите управници им трябваха 30 години да проумеят смисъла на по-ниския данък за книгите, но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. И Моисей 40 години е водил евреите през пустинята до Обетованата земя, докато умре и последният, който помни робството. Добре, че сегашните управляващи не чакаха още 10 години, докато умре и последният, който помни какво е книгата.
Страшнатя криза, която посяга на всеки без оглед на постове и имане, ясно показа, че от тях полза няма. Можеш да си натъпчеш търбуха, но ако душата ти е празна, най-много да се докараш до състояние на "тулуп", от който никой не се интересува. Понеже "тулуп" не е мярка за живо тегло, а за обществен авторитет.
Един такъв "много успешен" дълго се перчи и предлага дарение за болници под условие. Само че там работят лекари и те знаят цената на живота, на хляба и на духа и отвратени го отхвърлиха, понеже духът не им позволява да избират кой да живее и кой да умре. Но когато "много успешният" падна със самолета си, започна да моли същите тези избирателно дарявани от него за кръв. Лекарите не се чудиха какво да го правят, тъй като за тях той не е "много успешен", а просто един човешки живот. И го спасиха.
Оказа се, че ценностите са по-важни от хляба. А Господ не просто гледа, но и вижда.
Знайно е - хлябът е свещен. Само че "В началото бе словото". Духът е в началото. Словото и духът те учат как да гледаш на хляба като на свещен, а не като на храна. Иначе ще раждаш нескопосани фатмашки прозрения от сорта на "Гладът ще победи страха", като онзи хайлазин Румен Радев, докато се чуди как и къде да възникне в своята безполезност. И пак от нечетене. Иначе щеше да знае какво вложиха международните здравни фактори в това предупреждение. А не да демонстрира стъписваща функционална неграмотност - знае буквите и може да четеш, но не разбира смисъла на написаното.
Всички вече осъзнаха, че в тази човекоубийствена криза колкото повече слагаме маските, толкова повече разкриваме истинското си лице. Уви, само пред лицето на смъртта става ясно кой е храбър и кой страхливец, кой е мъдър и кой глупак, кой е Моисей и кой - Кронос. А за това е нужен дух, възпитал човешки ценности, които трудно могат да бъдат убити от преялото самодоволство, от чалгарската простащина, от фарисейския хуманизъм, от празнословието, празнодумството и патологичната лакомия. От "политическите патологии" според специалността на скучаещата президентска съпруга.
У нас всичко това има конкретно въплъщение, понеже то е само плът и там за дух и дума не може да става - Слави Трифонов, Мая Манолова, Костя Копейкин, Георги Георгиев и други проявления на материята. На тях не им е до книги. Нито до дух. На тях им е до власт.
Всъщност къде бяха тези хора през тези страшни дни? Никакви ги нямаше. И никъде. Чакат да изтече извънредното положение и да плъзнат по улиците като спасители. Хайде, холан! Оцеляхме вече. Да бяха ни спасявали, когато стояхме на ръба.
Сега "диванната армия" ще крещи: разбрахте ли, че здравето не е стока. Мнозина го разбраха, но не на дивана, а на собствения си гръб. Защото ни спасяваха само държавните болници. А частните, където здравето е много, ама много скъпа стока, никакви ги нямаше. Разбраха го, защото много са чели и знаят, че здравето е живот.
И книгата не е стока. Защото книгата е дух. Не случайно мракобесите са горили книги. В аутодафетата са изгаряли не хартията, не стоката, а духа. "Храна за душата", нарече книгите премиерът Борисов, когато обяви най-неочакваната от всички новини - намаляването на ДДС върху книгите. Дори да беше обявил, че коронавирусът по целия свят е изтребен, нямаше да предизвика такъв блясък в очите на много хора.
Душата е безсмъртна. ДДС върху духа...Как да ви кажа?!
Но когато носиш дух в себе си, един ден той ще те поведе. И за утеха на Владислав Горанов и Менда Стоянова нека добавим: духът е жив, затова не се бойте за бюджета. Нали вече разбрахте - здравето и книгата не са стока. И не гледайте на тях като на пера и приходи в бюджета, понеже видяхте колко по-скъпо излизат, когато си ги третирал като стока.
Затова проклет да е вирусът, който ни убива. Да живее духът, който пробуди. Защото само той - само знанието и книжовността - ще убие и него. "Красотата ще спаси света", казва Достоевски. А какво друго е събуденият дух на книжовността, ако не красота.
Честито на издателите и книгоманите! Властта няма да се изметне от обещаното - не коронавирусът, духът няма да й позволи.
