Влияем негативно на околната среда и климата, изхвърляйки 1/3 от произведената храна
Последвайте ни в Google News Showcase
1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата.
"Oколо 4,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид се губят под формата на хранителни отпадъци. Хранителните отпадъци се нареждат на трето място в света, ако те бяха държава - след Китай и САЩ. Това са много големи количества на разхищение на храна. В същото време много хора по света изпитват недостиг на храна. Трябва спешно да се борим с този проблем", коментира геоекологът Радина Калдамукова пред Bulgaria ON AIR.
По думите ѝ потребителите е важно да изготвят списък преди пазаруване в магазина и да планират храната си за дни или дори за една седмица напред.
"Хитър ход е да сложим новите продукти по-назад в хладилника. По-старите да изместим по-напред, за да ги виждаме и употребим по-скоро. Важно е да боравим правилно с термина "най-добър до". Това не означава абсолютно стриктни показатели докога храната става за ядене", посочи Калдамукова.
Тя отбеляза, че можем да превърнем хранителните отпадъци за храна в градината. Обелките от плодове и зеленчуци може да се използват за компостиране. В София има компостиращи контейнери, които са общи за няколко блока - там хората могат да изхвърлят зелените отпадъци, препоръча геоекологът.
"При гниенето микроорганизмите, които разлагат хранителните отпадъци, произвеждат страничен продукт - метан. Това е доста мощен парников газ. Около 25 по-ефективен е при улавяне на топлина в атмосферата, където по принцип попада. Прави го един от най-важните фактори за глобалното затопляне и изменението на климата. Трябва колкото се може по-малко храна да попада в сметищата. Правилното разделяне също е много важно", обясни Радина Калдамукова.
Тя подчерта, че месото има доста голямо влияние върху изменението на климата, а неговият въглероден отпечатък е над 20% при разхищаването на храна. Друг такъв продукт - наричан "гореща точка", са зърнените култури. Те са основен поминък на хората в Азия, където обаче се произвеждат много метанови емисии.
