Последвайте ни в Google News Showcase
Толкова твърдо решени сме да срещнем „единствения“, „перфектния“, „ТОЙ“, за когото мечтаем, че не си правим труда да се доближим до когото и да е друг, смятаме го за загуба на време.
Твърдо вярваме, че няма никакъв смисъл да се обвързваме с някого, който не е изпълнил абсолютно всички наши изисквания за „идеалност“.
Но любовта не работи така.
Има нещо чаровно в идеята да сме сами, докато намерим идеалния човек, но не е ли малко ограничаваща тази женска упоритост?
Как ще разберем кой е „идеалният“, ако не попаднем преди това във връзки, които не са съвършени? Как ще се влюбим в идеалния, ако не се влюбваме в неидеални хора преди това? Как ще разберем любовта, ако не правим грешки?
Любовта е във висша степен приемане на чуждите несъвършенства, пише една.бг.
Любовта не е праволинейна. Не е магистралата към щастието, а е криволичещ път през разбити сърца и шеметни влюбвания. Има моменти на споделяне и разочарование, на нараняване и отхвърляне.
Любовта не е идеална и е време да спрем да очакваме това от нея.
Няма нищо лошо в това да си позволиш да се влюбиш дори да ти се струва малко неразумно, дори да не отговаря на абсолютно всичките изисквания за господин Перфектен.
Защото хората са такива – с недостатъци, но и прекрасни качества. Качества, които трябва да бъдат открити, обичани и издигнати над недостатъците.
Въпросът не е да търсим някой идеален, а да намерим някой реален.
И това може да стане само ако дадем шанс на себе си и на душата си да се влюби, да израсне, да достигне заедно с другия до нови отношения, които могат да се окажат именно това, което кара сърцето ни едновременно да се вълнува, но и да се чувства спокойно, че е намерило сродната си душа, предава флагман.бг. Така че не посвещавайте много време в анализиране на любовта, защото междувременно ще забравите какво е да се грижиш за друг човек, какво е да споделяш, какво е да приемаш любов.
Обичайте, доверявайте се и събирайте спомени, преживявания и добро настроение. Животът е твърде кратък, за да го живеем сами.
