Време е да напълним кацата със зеле

Пластмасовите бидони не са подходящи за зимнина

Най-добро зеле се получава, ако е садено върху наносните почви по поречията на реките. Но нищо не пречи да си го отгледате и в собствения двор. То обаче се нуждае от добро торене. Най-хубаво е да се използва комбинация от торове. В нея азотът, фосфорът и калцият да са в съотношение 6:8:9,5. Така ще се получат здрави и стегнати зелки, най-подходящи за консервиране. При приготвянето на киселото зеле трябва да се внимава да не стане твърде солено. Добре е да спазвате следната пропорция: на 10 л студена вода се слагат 300-400 г морска сол. За предпочитане са средно едрите, твърди зелки. Обелват се външните им листа, подновява се отрезът на кочана, върху него се прави на кръст недълбок нарез и зелките се нареждат с кочана нагоре. Там, където се образуват празнини, се попълва с парчета от зелето. Заливат се с подготвения разтвор, така че водата да е на 10 см над зелето, притискат се с дървена кръстачка, върху която се поставя голям и чист речен камък. Най-подходящият съд за киселото зеле е дървената каца. Може да се прави и в стъклени буркани. Но избягвайте пластмасовите бидони и най-вече алуминиевите съдове – млечната киселина на зелето разяжда стените им и се получават опасни за здравето вещества. Докато зелето зрее и се превръща в кисело, от него се отделят специфични млечнокисели бактерии, които консервират, т.е. запазват витамините. И когато го ядем, точно тези бактерии подобряват дейността на стомаха и червата, помагат за преработването на храната и засилват имунитета. Зелевият сок пък, използван от памтивека за прогонване на махмурлука, възбужда апетита и помага при стомашни проблеми. Наред с многото полезни вещества, киселото зеле съдържа и такива, които не позволяват захарта и другите въглехидрати да се превръщат в мазнини. То направо гори мазнините и хората, които си хапват добре от него, запазват стройната си фигура до дълбоки старини.