Няма Бог, има безумен ламтеж за пари
Последвайте ни в Google News Showcase
Великият ден пак дойде и си отиде. Извървя се и трапезната ни истерия, търчането от касапницата до хлебарницата, висенето по опашки за яйца и козунаци, бързата отсечка от черквата до почерпката, от прегръдките на семейната сбирка до края на голямото плюскане... Оттук насетне – газ до ламарините – край на забранителните знаци по пътя ни – нататък няма пости, въздържание, ни смирение, ще я караме без състрадание към Спасителя /Нали Възкръсна? Нали е знаел, че временно ще бъде мъртъв.../
Ако само по Великден зачитаме Десетте Божи заповеди, няма как уроците по читавост и човещина да се сбъднат у децата ни. От телевизорите ги учат как се убива, как по-силният пребива ближния, какво е пълна секс програма... И те ще свикнат, като нас, да зяпат, без да мислят, или да мислят онова, което зяпат...
Празноглавието ехти отвсякъде. Трапезното си щрака с пръсти в ритъм, вдъхновен от Музата на софрата. Сякаш сме създадени да сме храна за търговците в храма на демокрацията? Сякаш могат да ни сдъвчат без противопоставяне? Сякаш ще оставим чистото да се оправя самичко срещу мръсното. Сякаш Творецът ни е сторил не човеци, а обичайни твари, суетни насекоми?
Отпразнувахме Великден, но дали в делника ни диша този Празник? Дали се озъртаме от внезапното ни озарение или се бутаме с тъпанарите в тълпата, която е готова да захрачва, да бие, да рита и да се присмива? Определете се, най-сетне – на чия страна сте - на убийците или на саможертвата... Отговорете си тихо, и лично си го съобщете. Кажете си го. Или млъкнете. Поне не говорете, докато дъвчете. Нали първият съзнателен въпрос, който всеки от нас си го е задавал е: „За какво живеем? За какво ще умрем?”
Мнозинството има готов отговор: „Живеем, за да ядем, и ядем, за да живеем.” И гледа на всяка цена да оцелее пет минути повече от всеки друг. Това планетарно мнозинство днес е готово погълне всичко, което може да се сдъвчи. Това са биомашини, отдадени на стомашната си тържества. Те газят през бита като гъсеници които никога няма да политнат като пеперуди. И са на вековно разстояние от човешкото си предназначението в космическото битие, от вселенската замисъл, заложен у нас от тези, пред нас...
Но на Земята всинца се въртим заедно нормални и извратени, честни и нищожни, мислещи и зомбирани. И покрай това безмозъчно и бездуховно мнозинството във всеобщото човекопадение ще изгори и мислещото ни малцинството.
Защото на тълпата й е чуждо поведението на Бриджит Бардо, крехкия френски ангел-хранител, която брани с меч от думи и с лични помощи безпомощните животи на животинките. Тя е същество от породата на великия Ганди, само че не проповядва пацифизма на несъпротивлението, а издига свещеното знаме на мира между хората и животните. Защото този мир е по-свещен от всяка свещена бран. И по освобождаващ от всяка освободителна война.
Ако човечеството не преосмисли превишените си права над животните, над живата и над мъртвата материя, над извечната природата, това човечеството ще се самоизяде. Ще се самоизплюска.
За разлика от бедния духом човек, животното не се ражда бедно. То е пребогато на диви инстинкти, който ние, хората, не можем повече от 2000 г. да опитомим. Особено тук, на Балканите, където много рядко се сещаме за Бог. И продължаваме да се сбираме в ловни дружинки, за да убиваме. И наричаме това убийство спорт. За жалост Идеята за Човека май се провали. И Създателят ще трябва да заложи на други себеподобия, ако иска да оцелее тази негова частица от Мирозданието, ако не иска някой ден и Той да бъде изплюскан като дивеч от чедата си. Защото те, т.е., ние, няма да се спрем пред нищо нито пред живото дърво, нито пред живото животно, нито пред живия човек, дори пред живия Бог. Днес за пари почти всеки от нас е готов посегне дори на Създателя, готов е да се докопа до Неговата кожа и да я издърпа като скъпоструваща плащеница, която после може изгодно да продаде. За да се наяде.
Душата човешка не ще трохи, а смирение, мир, любов и светлина. Иска да бъде богоугодна, защото Той е Мир, Любов и Светлина. Защото мракът не е нищо друго, освен отсъствието на светлина. За жалост в повечето християнски страни християнството вече не е хрисима идея, а е попски работи, църковно лицемерие, бизнес със заблудите на наивните. Днес за тълпата Бог е Безумният стремеж към парите. Безсъдържателното безгрижие. Безнадеждното ехо на лукса. Бързият път до лесната печалба. Безмозъчното щъкането из моловете. Бездуховният живот и стомашният.
Но ако си имал щастието да те родят читави родители и да са те възпитали в правота и праведност, ти, за разлика от повечето човеци, нямаш нужда от Нищо друго. Защото те са изпълнили исконния завет на всяка църква, научили са те на това, което отдавна не се изучава в училище, те са ти дали всичко, което не може и няма откъде да ти го даде обществото: просто много отрано са духнали у теб свещичката на омразата и завистта. И затова знаеш, че животът има възвишена стойност, затуй имаш доблестно поведение, точно заради това си внимателен към другия. И без някой да те подсети пазиш онези неща, които имат нужда да бъдат опазени. И постъпваш с ближния, както очакваш да постъпят с теб. Ето защо ти не се грижиш само за своите нужди, а те е грижа и за общите потребности. Ти, тогава, братле, си от малцината, които, ако им падне да сторят добро, веднага го сторват. И подтикваш всеки към дело добро. И държиш на чистото си име, защото знаеш, че името ти ще продължи да живее и след теб.
Ето защо ти нямаш нужда да се наричаш вярващ, религиозен, набожен. Ти от малък си такъв. И колкото и да „пораснеш”, няма да се възгордееш, и до края ще те водят правдата и честността. Ти не можеш никога да се подиграеш с достойнството на никое живо същество, тъй като имаш мисъл, съвест и срам. И това те задължава да бъдеш божествен.
Особено Божествен.
