ВРЕМЕ ЗА ПРОМЯНА! Икономистът Георги Вулджев пред ПИК - кой е виновен за българския свръхдефицит
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кой е виновен за българския свръхдефицит и защо е време за промяна? На тези и други въпроси отговори пред ПИК и Соня Колтуклиева икономистът Георги Вулджев.
Всички редовни правителства и парламентарни мнозинства през последните 5-6 години носят вина за настоящото тежко състояние на публичните финанси. Най-непосредствена, разбира се, е вината на предходното редовно правителство с премиер Росен Желязков, твърди Вулджев.
Ето какво заяви пред медията ни още той:
- Г-н Вулджев, на мой критичен коментар във Фейсбук за “партньорството между правителството и хипермаркетите” Вие ми опонирахте така: ”Такива инициативи през последните години има в редица други европейски държави, включително в съседна Гърция. Нека бъдем обективни и се информираме, преди да коментираме.” Бихте ли обяснили какво имате предвид и в кои държави подобна практика е била успешна?
- Инициативата у нас по механизъм е може би най-сходна с т.нар. “Антиинфлационно тримесечие”, въведено във Франция през 2023 г., което по-късно се удължава. Там също правителството влиза в координация с големите вериги, които поемат доброволен ангажимент за сваляне на цените на стоките от първа необходимост. Като покритие, инициативата у нас има много сходства и с подобна инициатива в Гърция, въведена още през 2022. И в двата случая става дума за доброволно поет ангажимент от страна на търговските вериги, все по инициатива на правителството, конкретно за стоки от първа необходимост, със специално обозначение в магазините. Същото като у нас. Във Франция конкретно според официалните данни на властите в рамките на 6 месеца действие инициативата постига средно 13% спад в цените на стоките, които са обхванати от нея.
- Припомнихте, че вие, младите икономисти от ЕКИП, предупреждавахте, че се залага опасна траектория на публичните финанси още през 2021 г. Кой носи най-голямата вина, за да вкара ЕК България в процедура за свръхдефицит?
- Всички редовни правителства и парламентарни мнозинства през последните 5-6 години носят вина за настоящото тежко състояние на публичните финанси. Най-непосредствена, разбира се, е вината на предходното редовно правителство с премиер Росен Желязков и подкрепящото го парламентарно мнозинство. То предприе напълно необосновано и изключително рязко покачване на държавните разходи за заплати в конкретни сектори, което освен че беше напълно необосновано, но и нямаше как да бъде финансирано устойчиво. Вина носят и всички правителства, които през последните години с цел на всяка цена да се влезе в еврозоната възможно най-бързо правеха най-различни счетоводни еквилибристики, за да изглежда сякаш дефицитът е под 3% от БВП и траекторията на публичните финанси е устойчива. Един от най-фрапантните случаи беше, когато миналата година правителството на Желязков взе авансово дивиденти от държавните предприятия и корпоративен данък от банковия сектор на обща стойност около 566 млн. евро. Тези пари по принцип трябваше да бъдат събрани през настоящата година, но бяха директно заграбени от предходното правителство. Нещо, което трябва да се има предвид когато се чудим защо днес дефицитът се оказва толкова голям.
- При това необичайно монолитно парламентарно мнозинство е време да се започне данъчна реформа. Какво следва да се направи според Вас?
- Въобще не съм убеден, че е необходима данъчна реформа. Много по-важно е да има реформа на държавните разходи, там трябва да е фокусирано вниманието на Министерство на финансите. Необходимо е дълбоко съкращаване на разходи, особено в сферата на МВР и съдебната система. Там имаме огромен преразход, особено ако сравняваме с нормата в Европейския съюз. На този етап със сигурност не бих пипал данъците върху доходите. Може би има смисъл да се помисли за реформа на местните данъци и такси. Според мен е добра идея да се въведе по-висок имотен данък за собствениците на повече от едно жилище, особено когато другите имоти, освен основния, не се използват. Със сигурност трябва да се осъвременят и данъчните оценки на имотите.
- Колко опасен е разхлабеният контрол за внос на работници от други страни, особено от държави извън ЕС?
- Контролът е разхлабен най-вече за работници от страни извън ЕС. Всъщност на практика е много по-трудно за работник от ЕС да дойде да работи в България, което е голям парадокс в настоящия ни режим. Опасността е висока, както в икономическо, така и в социално-политическо отношение. Данните сочат, че вносните работници от трети страни най-вероятно изместват българи от местни работни места и подбиват доходите им. Много красноречив пример е сектор "хотелиерство и ресторантьорство", в който между 2019 и 2024 г. печалбите растат 12 пъти по-бързо от разходите за трудови възнаграждения. Подобна, макар и не чак толкова фрапантна, динамика се наблюдава и в други сектори през последните години и това съвпада с огромно ускорение на вноса на работна ръка. Между 2021 и 2025-а средният ръст на разрешителните за такива работници, които се издават всяка година, е над 50%.
Ако това не се ограничи драстично до нива, които са сходни с тези през 2014-2017 г., то вървим към заливане на пазара на труда в България с евтин труд, който ще доведе до стагнация в доходите и ще убие всякакъв стимул за бизнеса да инвестира в капитал и технологии. Накратко, с настоящата политика рискуваме да изпаднем в икономическа стагнация и дори обедняване в по-дългосрочен план. Не трябва да се подценяват и социалните рискове. Какво се случва с неравенството, когато печалбите на бизнеса драстично изпреварват ръста на трудовите възнаграждения? Какво се случва политически, ако започнат да се появяват капсулирани общности на мигранти от различни етноси и култури, които влизат в конфликт с местното население?
През януари по медии четох за битов конфликт между местен човек, със собствен бизнес, и група пакистанци, вкарани да работят в близкия птицекомбинат. Тези неща не трябва да се подценяват, защото имат и политически последствия.
- Как оценявате първия един месец от работата на правителството на Румен Радев във вътрешната и външната политика?
- Рано е да се дават оценки за един месец, което и да е правителство не може да направи много съществени неща. Но някои от първите стъпки според мен със сигурност са добри. Например промените в Закона за защита на конкуренцията, що се касае по-стриктното регулиране на търговските вериги и отношенията им с българските производители, със сигурност са в правилната посока. Хубаво е и че най-накрая имаме правителство, което признава реалния мащаб на проблема с бюджетния дефицит. Но тепърва очаквам дълбоки и амбициозни реформи от новата власт. Драстично рязане на държавни разходи, реформиране на цели сектори, на централната администрация изцяло - от подобни амбициозни действия има нужда България. Но не само. Необходими са дълбоки реформи и в куп други сфери - социалната система, здравеопазването, енергетиката. Сега е най-добрият момент да се действа “с размах” и амбиция, защото за пръв път от близо 30 години имаме партия със самостоятелно мнозинство. Политическата криза свърши, вече не може да има оправдания, че нестабилната ситуация не позволява да се извършват дълбоки реформи. Сега е време за поставянето на амбициозни цели и предприемането на целенасочени действия за постигането им.
