ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Новият кабинет “Борисов 2” е съставен, но дали съставителят му се нарича Борисов? На първо четене това е така, но за пред хорските очи, щото е кабинет анти-ДПС. Всички участници в него се кълнат, че не искат да имат нищо общо с аскерите и еничарите на Доган. Което обаче не изключва икономическите връзки между отделните бизнес централи на новосформирания “коалиционен” съюз.
Но преди да поумуваме върху тези невидими или труднопроследими за обикновения читател отношения, нека признаем първия видим успех на Борисов и сътрудниците му: раздадоха на почти всички партии от Реформаторския блок, без протурската, министерски кресла, с което поне първоначално си осигуриха единството на Реформаторите, така необходимо при бъдещите гласувания в парламента.
Второ, Борисов уж им отстъпи, а на практика направо ги натика в най-трудните и забатачени ресори - икономиката, здравеопазването, образованието, отбраната. Всеки персонален неуспех на министрите, бъркащи в тези горещи области, ще работи за ГЕРБ – при следващите избори.
Мнозина се питат защо му бе на Борисов да се прегърне с АБВ? Заради много неща, но най-важните са – като резервен вариант за подкрепа, ако Реформаторите се отцепят. При това да се да придаде проевропейски, широк коалиционен характер на кабинета, по примера на новите евродоговорки между леви и десни в Брюксел, насочени срещу ултралевите представители на недоволните в Европа.
И целящи тяхната изолация. Борисов успя да сложи на топа на устата в социалното министерство известен с левите си убеждения, но диалогичен политик с европейско реноме, и така да балансира екипа си по посока на политическия център, за равновесие срещу дясното нашествие на Реформаторите. И още нещо – да забие още един нежен ъперкът на Позитания, тъй като там все още витае духът на Станишев – този принц, който дълго се колеба да бъде или да не бъде, но за разлика от Хамлет, реши да бъде. И пое по пътя на миграцията.
Така Борисов удовлетворява и ДПС, които тайно злорадстват над бившите си съюзници, нищо че и Първанов е формално срещу тяхното участие в парадната власт. Но и Първанов нищо не казва, нито работи срещу икономическите влияния на Доган и сие. А и в публичните си изяви от АБВ декларира, че са само да се даде временна почивка на преялите с власт българско-турски либерали. Което е доста смешно, защото самите върховни депесари заявиха неколкократно, че не искат да участват в новото управление. За да запазят икономическото си влияние.
Въпреки това циркаджилъците продължиха да ни правят нас, публиката, на маймуни – Местан предложи 300 дни спокойствие на Борисов, после вдигна мизата на 600 дни, но ако властва без Патриотите, които той нарича националпопулистите – ха-ха, какво клише, заето от европарламента. Сетне ДПС се определи за окончателна парламентарна опозиция, което няма вече никакво значение. Както и репченето на атакистите, с жалкия им, зле организиран и финансиран митинг преди откриването на първата сесия на новото Народно събрание. Както са без никакво реално значение все по-обърканите обяснения на европейския политик Бареков. Това момче хептен изпуши, но поне вече си има ново гадже, нов кабинет в Брюксел и временен имунитет срещу прокуратурата.
Борисов прояви завидна гъвкавост и по отношение на доста острата, непремерена реакция на Жозеф Дол, генералния секретар на Европейската народна партия. В изражението си, а пък и в поведението си пред българските медии, този мастит европеец се появи и прояви по-скоро в ролята на комисар на Сталин, а не на евродипломат. Това скърцане със зъби и мятане на свирепи белтъци работи само за националсоциализма на “Атака”, но не и за здравия в главата и в кръста модерен патриотизъм. Друг е въпросът дали Валери Симеонов трябваше да изчете цялата си проектопрограма от трибуната на парламента, сякаш си няма телевизия, та прибягна несъзнателно до услугите на БНТ.
Явно бе воден от желанието да покаже на избирателите, че не се е отказал от думите си. Този жест пред тях бе нещо като контратежест срещу съгласието му да поддържа от дистанция управлението на Борисов 2. Което, поне според мен, бе умен и достоен политически ход, даващ шанс на най-голямата партия и вожда є да се заемат с ваденето ни от батака, а не най-вече с рязането на лентички.
Но дали на всички ни е ясно - от редовите селяни и граждани на тази република до висшите майстори на далаверите, че това правителство по всяка вероятност ще изтрае най-много година. По-важно е каква ще бъде оценката за него, а не неговата продължителност – дали публиката ще го възприеме като някакъв вид себеотрицание по време на чума, като милосърдно национално управление или като поредната временна кръпка върху съдраната кожа на държавността ни.
За целта са нужни яки реформи, запушване на всички възможни течове, което на практика е невъзможно. Защото издънената отвсякъде от корупция и далавери държавна лодка може да стане годна за плаване само ако има стопанин, който да рискува да изчисти всичко по дъното є. И ако е по-хитър, отколкото смел, той ще си купи с кредит нова лодка. Но КОЙ ще отпусне нов кредит на това правителство, за да си купи Нова държава? Естествено – КОЙ, само той може да даде картбланш да бъдат заличени по-дребните пробойни, но да не пипат неговите финансови течове, да бъдат оставени поне да църцорят. Отсега започнаха да вървят слуховете за фамозния министър на финансите Горанов, който по едно време се сбогува приятелски с ГЕРБ, а сега още по-приятелски се завръща начело на финансовата къща. И наблюдателите от днес провиждат влиянието му върху бизнеса на “Булгартабак”, собственост на Пеевски, върху митниците, както и върху Българската банка за развитие, която е под негов контрол.
Топката е в Реформаторите, които вече отблизо могат да следят дали това са само спекулативни слухове, или са невидима реалност. Те трябва да следят дали и друго важно министерство, каквото е на земеделието и горите, ще работи по депесарски, или по реформаторски. Засега не се знае. Сговорът на различни олигархични кръгове и новата им тактика е налице, но какво има на опаката им страна като вътрешна маска, може би ще съзрем едва когато се хванем за зеленото.
Казват, че демокрацията изисква смелост, въображение и милосърдие. У нас тя иска друго – хитрост, спекулативна находчивост и умението как да накараш изпадналите в немотия да гласуват за теб. Е?
