ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Здравната ни система получи поредната слаба оценка, този път от статистиката за причините за умирания на българите за 2012 г. Според нея всеки осми българин (над 14.4%), или 15 727 души са си отишли, преди да навършат 60 г., съобщава „Сега“.
Основен принос за това има увеличеният брой фатални изходи от онкозаболявания въпреки постоянните твърдения на специалистите, че почти всички видове рак са лечими за съвременната медицина, ако са открити навреме. От рак през 2012 г. са починали 18 299, а година по-рано - 16 955. За да бъдат хванати навреме раковите заболявания, трябват сериозни скринингови програми и инвестиции в профилактиката. Държавата обаче на практика не прави нищо за това. Задължителният профилактичен преглед за здравно осигурените нито е толкова задължителен - глобени няма, нито пък е особено сериозен. Страната ни е на път и да загуби почти 19 млн. лв. еврофинансиране по проекта "Спри и се прегледай", който трябваше да осигури профилактичен преглед на 400 000 българи от рискови групи за три вида рак. След 4 години размотаване проектът стартира наскоро, но с такова закъснение, че за да се осъществи, на ден трябва да се преглеждат по 2000 души.
На първо място по причиняване на смърт у нас продължават да са болестите на органите на кръвообращението, в което влизат исхемична болест на сърцето, инфаркти и инсулти. При тях обаче има намаление с почти 1000 смъртни случая. През м.г. от подобни проблеми са починали 71 644 българи. Преди време от института за икономически изследвания към БАН припомниха в свой анализ, че от няколко години у нас действа програма за намаляване на смъртността при инфарктите. Според учените тя дава резултат, защото е намалила този вид смъртност наполовина. Преди това смъртните случаи на болести на кръвообращението са били между 74 300 и 75 300 на година.
С 3975 случая болестите на дихателната система са третата причина за смъртност у нас, но при тях в последните години се наблюдава постоянен спад - макар и с около 50 случая на година. Единствено през 2009 г. спрямо 2008 г. е отбелязано осезателно намаление от над 300 случая, което е с почти 7% по-малко.
Статистиката показва, че в бедните региони на страната смъртността си остава най-висока: от една страна заради многото възрастно население и от друга - заради липсата на средства да се търси лекарска помощ, която все повече се доплаща. Водачи в негативната класация са две области от най-бедния регион у нас, Северозападния - Видин и Монтана. Те са и единствените с над 2000 умирания на 100 000 души. Видин е с 2321.6 смъртни случая на 100 000 за 2012 г., а Монтана - с 2141.4. Любопитното е, че и двата района не страдат от липса на лекари - по този показател са в златната среда с 30.7 - 35.2 медици на 10 000 пациенти. Подобно е положението и в област Плевен, където има най-много лекари у нас - 50 на 10 000 пациенти. Смъртността там е сред най-високите в страната - 1881.9 на 100 000 при средна 1496.1.
