ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Отиде си един от съвсем, съвсем последните Големи - Анджей Вайда. Малко след Рязанов.
От златното време на авторското кино останаха май само Копола, Сабо, Скорсезе, Михалков, Форман, Саура... Не мога да се сетя за друг.
Вайда бе истински вулкан, взрив от емоции, с които заразяваше наивници като мен, заблуждаващи се, че изкуството може да промени света. "Пепел и диамант" и "Обетована земя" са ме докарвали до културен шок, часове после не съм знаел къде се намирам. А тандемът Депардийо - Войшех Пшоняк в "Дантон" е стихия, неподвластна на рационална критика или коментар.
Гледам децата си и ме е яд, че няма да преживеят подобен катарзис при досега си с киното. Пускам им филмови класики насила, а те гледат от любезност и с видима досада. Непонятно им е - и като визия и стилистика, и като проблеми, и като динамика.
Защо няма хепиенд? Този сега какъв е и защо се държи толкова странно? Кой е добрият и кой лошият? Операторът няма ли най-после да смени кадъра? Ъъъъ, свърши ли, нищо не разбрах, дай да си пуснем "Отмъстителите" или "Час пик"...
Не мога да им се сърдя, но все пак е жалко животът ти да мине без Фелини, Антониони, Бергман, Айзенщайн, Тарковски, Вайда, без "Амадеус", "Осем и половина", "Фотоувеличение", "Мефисто", "Всичко за продан", "Фани и Александър".
Не са виновни децата, разбира се. Ние сме виновни. Подменихме доброволно хубавия и смислен свят, в който живеехме, с някакъв "либерален" ерзац. Лишихме изкуството от магията му, приравнихме го с битовата пошлост. Съборихме кината и театрите си и построихме върху руините им бинго зали, хотели и казина. Киното вече се гледа само в мола, между шопинга, и само с пуканки.
Докато ръфаш пуканки, няма как да проумееш Тарковски, ясно е. Докато се буташ с лакти за поредното намаление или търкаш със стотинка билетчето от "Националната лотария", няма как да се замислиш върху смисъла на живота си.
Отрекохме се от идеалите си... за сметка на какво? Какви ценности завещаваме на децата си? И въобще завещаваме ли им нещо извън колата и апартамента заедно с ипотеката?
Ще кажете - животът стана труден, трябва да се оцелява. А преди нима не беше труден, преди нима нямаше несгоди? И "Държавна лотария" даже имаше, но все пак човекът не се бе превърнал в скот... Да те снимат как ревеш като карпатска мечка по телевизията, че си спечелил 10 000 лева... Защо и кога паднахме толкова ниско?
В това бе ролята на изкуството преди - да те изправи на крака, ако паднеш.
Няма го вече това изкуство, няма го вече Вайда, няма го вече онзи живот, пък и ние сякаш полусъществуваме на колене. Всичко за продан.
