ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Гърция избра своя победител. Той отново е Алексис Ципрас. Но ще успее ли той да прокара необходимите реформи? Отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен. Още през януари тази година мнозинството избиратели довериха на лидера на СИРИЗА задачата да смекчи социалните последици от политиката на строги икономии от предходните 5 години в Гърция.
Тогава Алексис Ципрас обеща, че ще сложи край на строгите икономии. От това нищо не излезе. След многомесечни преговори в последната минута той беше принуден да съгласува с международните кредитори Третия пакет с финансова помощ, за де предотврати излизането на страната от еврозоната. Сега Ципрас получи втори мандат от народа. Мнозинството гърци го награждават за завръщането му към реализма и както и преди му поверяват смекчаването на социалните ефекти от необходимите реформи, които бързо трябва да се осъществят.
Отделилото се от СИРИЗА крайноляво крило начело с Панайотис Лафазанис не успя да влезе в парламента. Въпреки това остава въпросът, дали Ципрас и СИРИЗА, която се освободи от тежестта на ултралевия баласт, могат да ускорят модернизацията на Гърция? Първият кабинет на Ципрас = вторият кабинет на Ципрас? За пет години с тази задача не успяха да се справят пет правителства от различни цветове. А изискванията на международните кредитори са едни и същи: работещ частен сектор, конкурентоспособна икономика, борба с корупцията и неплащането на данъци.
Старите партии не успяха да изпълнят тези ангажименти. СИРИЗА за седем месеца на своя първи правителствен мандат също не успя да отбележи напредък при разрешаването на тези задачи. Началните мерки на първия кабинет на Ципрас демонстрираха по-скоро обратната ориентация, възхваляването на държавата майка, която по възможност ще помогне на всички. Ще води ли вторият кабинет на Ципрас друга политика?
По-скоро, не. Още в нощта на победата стана ясно, кой ще помогне на Ципрас да получи мнозинство в парламента: неговият предишен партньор по коалиция, партията „Независими гърци“, начело с Панос Каменос. Ципрас вероятно нито за минута не се е замислил над това да включи в управляващата коалиция проевропейски сили, като например ПАСОК или центристката партия „Потами“. Очевидно той не търси широка политическа база за продължително оздравяване на страната.
Той превъзнася моралната и политическа чистота на левите, но влиза в коалиция с най-опасните десни популисти. Остарели методи В една от редките минути на откровение по време на неотдавнашно телевизионно интервю Ципрас призна, че едва по време на изтощителните многомесечни преговори с партньорите си е осъзнал „властта на парите“. Можем да се усъмним, че този харизматичен и неопитен политик наистина осъзнава или подозира за необходимостта от модернизацията на Гърция в състава на Европейския съюз и по-конкретно в рамките на еврозоната.
Неговата остаряла лява, героизирана риторика от 20 век, управлението с всички тези уловки и методи, които бяха използвани от старите партии /платили си за този тип политика/, лекотата, с която той в името на широките маси заплашва жизнения стандарт на същите тези маси, остават малко надежди за бъдещето. И не е случайно, че за пръв път в най-новата история на Гърция 45% от имащите право на глас останаха настрана и не отидоха до избирателните секции. / ----- Спирос Москову, ДВ.
