Последвайте ни в Google News Showcase
Александър Вучич разчита на Владимир Путин, пише руското издание “Експерт“
Посещението на Владимир Путин в Сърбия не обещава пробив в двустранните отношения, но е много важно за сръбския президент Александър Вучич. Той трябва да демонстрира независимостта си пред Европейския съюз и Съединените щати и неговите избиратели да са готови да не отстъпват пред Запада, пише изданието.
Руският президент не за първият път е в Белград и винаги се опитва да подчертае, че неговата визита е посветена главно на икономически въпроси и няма геополитически компонент.
„Ние уважаваме избраният от сръбско ръководство курс за членство в ЕС. За разлика от западните партньори, ние не се опитваме да поставим Белград пред изкуствен избор - или сте с Русия или с Европейския съюз, ”каза Путин дори и сега, давайки интервю за сръбския вестник“ Вечерне новости ”. Но само заради напомнянето, че Сърбия има руска алтернатива на пътя си към ЕС, посещенията на руския лидер винаги са предизвиквали размисли в Белград.
При сегашните условия това напомняне не изглежда особено излишно, поне за Вучич. От началото на декември, всяка събота, хиляди сърби излизат в столицата, за да протестират срещу политиката на президента. Той е обвиняван за много грехове: преди всичко, авторитарни навици и натиск върху пресата. Непосредствената причина за масовите акции бе атаката срещу политическия опонент на Вучич, ръководителя на левицата Борко Стефанович. Сега обаче протестиращите все повече припомнят още едно нерешено миналогодишно престъпление - убийството на 16 януари в Косово на известния местен сръбски лидер Оливер Иванович. То вече се превърна в символ на безпомощността на официален Белград и ясна индикация, че албанските власти в Прищина не зачитат сръбския авторитет. Вучич е обвинен в намерението най-накрая да предаде Косово. И това е обвинение, което той не може да оспори убедително.
Масовите протести под демократични и патриотични лозунги вече веднъж доведоха до промяна на властта в Сърбия: да си припомним падането на режима на Слободан Милошевич. И Вучич е наясно с заплахата. Президентът дори не изключи възможността за изтегляне на парламентарните избори от 2020 г. за по-ранна дата - сигурен знак, че държавният глава се страхува от ескалация на протестите.
Проблемът е в това, че Сърбия се приближи до момента, в който е необходимо напълно да се откаже от Косово, в противен случай няма да има присъединяване към ЕС. Вучич все още не е измислил начин да го направи по-меко, така че последиците у дома и в да не бъдат разрушителни. Днес властите в Белград са изключително вдъхновени от възможността за разделяне на Косово. Предполага се, че четирите общини с преобладаващото сръбско население трябва да станат част от Сърбия. Тя, от своя страна, са готови да предаде населените с албанци райони на Прешево и Буяновац. По принцип тази възможност беше одобрена от президента на Косово Хашим Тачи.
Срещу тази идея не възразяват в Съединените щати. Вероятно една радикално-патриотична част от сръбското общество може да се помири с такава размяна. Все пак, за първи път от много години, страната няма да загуби, а ще придобие територии, населени със сънародници. Освен това може да се окаже, че част от Косово поле, легендарното място на сръбска военната слава, ще стане част от Сърбия, една от причините Сърбия да не иска да даде региона на албанците.
Въпреки това има сериозен проблем: позицията на Европейския съюз. В неговото ръководство, разбира се, има поддръжници на разделението на Косово. За него говори, например, еврокомисарят по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан. Но като цяло, ЕС откровено не иска да позволи разделянето. С течение на годините европейците ясно са разбрали, че границите на Балканите са крехки и не бива да се пипат освен при изключителна необходимост. Да, и дори ако е абсолютно необходимо, пипането им пак е нежелателно. Разбира се, добре е за Европейският съюз да се разширява, като ясно показва, че е далеч от това да се разпадане. Това е особено важно сега, когато Обединеното кралство е на път да напусне ЕС.
Просто оставяйки Вучич да стане обединител на сръбските земи, какво ще стане, ако Тачи иска да стане албански обединител? Ами ако Косово се обедини с Албания и / или претендира за територии от Черна гора и Македония, където има албански малцинства? И Босна? В края на краищата, войната в тази страна, която отне живота на хиляди хора, започна, когато местните сърби и хървати искаха да живеят в национални държави. а трудно решеният гръцко-македонски конфликт за името на бившата югославска република, териториални спорове на Словения и Хърватия. Не трябва напълно да се отхвърлят двусмислените изявления на лидера на Унгария Виктор Орбан за защитата на унгарското малцинство (то е в Северна Сърбия, т.е Войводина). Справянето с всички тези проблеми и в най-лошия случай с тълпите бежанци ще бъде поето не от американците, а от Германия, Франция, Австрия и Италия. С една дума, те наистина не искат да създадат опасен прецедент под формата на разделение на територията на макар и частично, но все пак признатата най нова балканската държава (Косово – бел. ред).
Демонстративно подкрепяйки Русия, Вучич действа като сръбските монарси от миналото, които постоянно е трябвало да маневрират между съседни големи сили с различни интереси. Да, в Брюксел разбират, че Сърбия няма да се отклони от пътя на евроинтеграцията. Но нека не забравят, че сърбите имат свое собствено мнение за това как да следват този път. И има възможност да се обърнат към силен приятел - Русия. Възможност, която никой не трябва да отхвърля.
