Въвежда се електронният идентификатор, но засега без чипове в личните карти
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Народното събрание прие на второ четене Закона за електронната идентификация. Чрез него се регламентират основните компоненти за стартиране на електронното управление и ползването на електронни административни услуги от гражданите.
Електронната идентичност ще може да бъде съхранявана на различни носители, включително на документите за самоличност с чип, банкови карти с чип или други смарт карти с чип и мобилни устройства, но това ще се случи след поправка в Закона за българските лични документи.
Димитър Делчев от Реформаторския блок каза за чиповете, че тази възможност трябва да бъде предвидена. „Чрез нея българските граждани ще бъдат изстреляни в 21 в. и ще могат да ползват всички електронни услуги у нас и в чужбина“, обясни той.
Цветан Цветанов от ГЕРБ уточни, че това ще бъде направено чрез поправки в Закона за личните документи и ще бъде регламентиран редът за електронната идентификация.
„Законопроектът вече е приет от Министерски съвет и предствои да бъде гледан в комисия“, каза той. По думите му предстои въвеждането на чиповете да стане от 1 януари 2018 г.
Законът за електронната идентификация урежда процеса на използване на данни в електронна форма за идентификация на физически лица. Използваните данни представят по уникален начин идентифицираното лице. Техническият неутралитет на електронната идентификация обуславя широкото ѝ разпространение и успешното ѝ приложение и възможността тя да се съхранява и активира чрез различни носители, включително документи за самоличност с чип, банкови карти с чип, други смарт карти с чип и мобилни устройства.
Разчетите на вътрешното министерство сочат, че електронната идентификация ще спести около 20 млн. човекочаса годишно на гражданите за попълване на бланки, лични документи, пътувания, чакане, опашки и т.н.
Изграждането пък на електронна инфаструктура - около 60 млн. лв. Въвеждането на електронната идентификация е с оценка за икономически ефект в размер на 300 млн. лева от рационализиране на услугите. Предлага се удостоверението за електронна идентичност да се издава за срок на валидност пет години. Освен това идентификаторът може да залегне в основата за гарантиране на електронното гласуване.
Самият електронен идентификатор ще бъде уникален за всеки човек, за който е издадено удостоверение за електронна идентичност. Право на такъв ще имат български граждани и чужденци, които притежават ЕГН и съответно личен номер на чужденец.
