ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Извезани носии, поли като цветни градини и модерни облекла с неповторими бродерии представя изложбата "Вълшебството на българските шевици" на Стойка и Златка Попови в Етнографския музей.
До изработените от двете жени карета, кърпи, шалове, блузи и рокли застават оригинали от фонда на музея, показващи откъде е започнало всичко преди цели два века. Години наред майка и дъщеря разгадават забравени техники, за да възродят стара българска традиция от времената, когато всяко село и всяка махала са си имали везбарки. "Българката е наблюдавала природата и всичко, което вижда, е втъкавала в своите дрехи, за да бъде красива и различна. А когато започне да работи нещо, го е наричала", разказаха пред БГНЕС Стойка и Златка.
Несъмнено българската шевица се е променила през годините. Навремето тя се е работила със 100 бода, докато сега се изпълнява с десетина. Златка и Стойка пък я правят с 30 и междувременно разучават изчезналите и неизвестни бродерии. В различните 25 района на страната шевиците също се отличават по цветове, форми, орнаментика. В сливенско предпочитат бродериите с цветя и животни, а Самоков – свастиките.
Дървото на живота е широко разпространено из разградско, в Елхово обичат цветните шевици, докато софийската е от червена коприна. Стойка не помни първата бродерия, изработена от нея, но си има шевица, с която никога няма да се раздели - кафява плевенска покривка. Дъщеря й Златка пък се учи на занаята не само от майка си, но и в училище за моделиери. Днес тя вплита шевиците в модерни облекла. Според Златка интересът към везаните дрехи се възражда. Редица българи зад граница търсят автентични носии, а някои младоженки дори избират подобни рокли за сватбения ден. Най-често модерните невести предпочитат бродирани ленени рокли или такива с втъкан слънчев сплит.
