Последвайте ни в Google News Showcase
Държавните глави на най-силните държави в света Г20 трябва да конкретизират в понеделник обещанията за "силен" отговор на атентатите в Париж, но и да преодолеят затрудненията да се договорят за климата. Срещата на върха ги събра в неделя в морския курорт Анталия, Турция, трансформиран в укрепен лагер, защитен от 12 хиляди полицаи. Тя трябва да приключи до средата на днешния ден (понеделник).
Междувременно стана известно, че турските власти са успели да осуетят голяма джихадистка атака в Истанбул. Тя е трябвало да окървави града на Босфора в петък, според турски правителствен източник. "Смятаме, че те са готвели атака в Истанбул в същия ден като тези в Париж (...) за първите резултати от нашите разследвания показват, че сме осуетили голям атентат", заяви представителят на правителството, пожелал да остане анонимен.
Атентатите в Париж от петъчната вечер начертаха зловеща линия в началото на дневния ред на лидерите на 20-те най-големи световни сили. Те почетоха жертвите с едноминутно мълчание в събота и умножиха посланията си за съпричастие към Франция и за твърдост срещу тероризма. Турският президент Реджеп Ердоган обеща „много силен и много твърд” отговор на страните от Г20.
Подобно на това, което направиха за епидемията от ебола през 2014 г. на срещата на върха в Австралия, лидерите ще публикуват отделно изявление за терористичния удар. Проектът на текста, с който разполага АФП, не говори за групировката „Ислямска държава”, която пое отговорността за атентатите в Париж, а за терористи в широкия смисъл на думата. Страните от Г20 ще предприемат "мерки" срещу "нарастващото движение на чуждестранни терористи". Мерките варират от "управление на границите" до „укрепване на сигурността на въздухоплаването”, сочи проект за комюнике на срещата на лидерите от тези страни в Анталия, Турция.
Сред тези мерки държавните и правителствените лидери предвиждат "споделяне на оперативна информация, контрол на границите за откриване на придвижването, превантивни мерки и подходящ съдебен отговор. Ние ще работим заедно, за да засилим международната сигурност на въздухоплаването" , според текста. Този текст призовава именно членовете на Г20 да засилят сътрудничеството си за ограничаване на свободата на движение на терористите, да се борят срещу пропагандата в интернет и да увеличат проследяването на финансовите потоци на тероризма. "Трябва да действаме заедно, за да се гарантира, че дупките в мрежата, които са малко по-широки сега, ще се свият до точката, да можем в бъдеще да идентифицираме много повече" отколкото сега финансирането на тероризма, каза в неделя вечерта френският финансов министър Мишел Сапен. "План за действие не се прави в рамките на един (икономически форум) Г20", предупреди в неделя вечерта френският външен министър Лоран Фабиюс, за да обясни защо Г20 не предприема по-драматични мерки.
„Истинската новина” Но срещата на върха в Анталия ще позволи въпреки всичко по-голям напредък по отношение на случая Сирия, където се множат джихадистите от ИД. "Истинската новина е това, което се случи зад кулисите, не в дебатите по време на заседанията. Тя е срещата между (президента на САЩ Барак) Обама и (президента на Русия Владимир) Путин, които се договориха за първи път за необходимостта от политически преход" заяви в Анталия Тристен Нейлър от Окфордския университет. В неделя Владимир Путин и Барак Обама се отделиха от останалата част от световните лидери и разговаряха само с преводачите си в продължение на 35 минути. Снимки от събитието бяха излъчени по турската телевизия. Тази среща между двата световни гиганта, които са в изключително лоши отношения, подхрани надеждите за пробив в преговорите за уреждане на войната в Сирия.
Двамата мъже дадоха рамо на дипломатическия напредък, постигнат в събота във Виена от действащите лица по темата случая, като се съгласиха за необходимостта от политически преход в Сирия, според тяхното обкръжение. Остават различията за съдбата на Башар Асад, вярно подкрепян от Москва и Иран, и когото Западът и арабски страни искат да видят напуснал властта. Докато в политически смисъл има значително съгласие, в климатичното взаимодействие не се очертава такова. Две седмици преди конференцията на ООН за климата в Париж, чийто успех е несигурен, Франция поиска от своите партньори от Г20 повече амбиция в борбата срещу глобалното затопляне. Докато в Анталия започваха обсъжданията на държавни и правителствени лидери, френският външен министър Лоран Фабиюс енергично призова за нова редакция на заключителните пасажи от финалното комюнике от срещата, засягащи глобалното затопляне.
Ръководителите на правителства и държавните глави, присъствали на срещата в турския морски курорт, са потвърдили, според Фабиюс, със сигурност „физическото си присъствие” на конференцията в Париж, потънал в траур от безпрецедентни джихадистки атаки. Въпреки това проектът за заключителното комюнике, изготвен от дипломати в навечерието на срещите, е "отстъпление от това, на което се надявахме", оплака се министърът по време на пресконференция. "Изисква се нещо много по-силно политически", заяви френският министър, посочвайки, че редактирането ще продължи и през нощта. "Това е единственият пункт, който ще върнем на „шерпите” – тези дипломати, които от седмици преговарят дума по дума за чувствителното съдържание на заключителното комюнике, каза от своя страна финансовият министър на Франция Мишел Сапен. Той критикува „твърде общото” равнище в проекта, представен на лидерите. Фабиюс и Сапен представят Франция на срещата на върха в турския морски курорт, защото президентът на Франция Франсоа Оланд остана в Париж. "Необходима е още работа" Канцлерката Ангела Меркел подкрепи френското искане: "Искаме успех в Париж", но "ще е нужна още работа тази вечер по комюникето, за да конкретизираме наистина тази амбиция”, каза тя пред журналисти.
Залогът е изключително важен за Франция, която ще бъде домакин на 195 страни в Париж от 30 ноември до 11 декември. Целта на тези дискусии е да се постигне глобално споразумение за ограничаване на затоплянето на климата и да покрие фиаското на конференцията в Копенхаген през 2009 година. За това ще е нужно да се уредят още много въпроси, включително и този за правната форма на споразумението и механизмите за контрол. Друг ключов въпрос в разговорите е разпределението на финансовите усилия, които се изискват от богатите страни, исторически отговорни за затоплянето, и развиващите се страни, които за първи път ще положат подписи под бъдещото споразумение и най-силните от които са представени в Г20.
Групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) увериха в съвместно изявление, публикувано в Г20, че се надяват на "успех" в Париж. Но те припомниха, че всяко споразумение трябва да има предвид "общите, но диференцирани отговорности", както и "възможностите на всеки в светлината на различните национални ситуации". „Стари обещания” Неправителствената организация „Оксфам” (Oxfam), която има достъп до проектите за комюникето на Г20, заяви, че тези проекти „не придвижват напред нещата" по отношение на борбата срещу глобалното затопляне, например за дългосрочната финансова подкрепа на енергийния преход в развиващите се страни. Другото съжаление на „Оксфам”: страните от Г20 се задоволяват „да повтарят старо обещание", че ще намаляват прогресивно субсидиите за изкопаемите горива, направено за първи път преди шест години, без особен успех.
Директорът на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол, също призова в неделя за постепенното премахване на тези субсидии за производство на изкопаеми горива, за които страните от Г20 дават повече от 450 милиарда долара годишно, според последната равносметка на две неправителствени организации. "Г20 има възможност да даде истински тласък на преговорите за климата, но не изглежда да се е заел с това досега", изрази съжаление Кири Ханкс, специалист по въпросите за климата в „Оксфам”. И накрая, Г20 трябва да постави последната точка в плана на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) срещу данъчната оптимизация, отбелязвайки важен етап в борбата на държавите да събират данъци от големите мултинационални компании.
