Гавра! Мотаят дело за изнасилване на деца. Изверг се отървава по давност
Днес ВКС го върна с указание за "прекратяване на обвинението срещу един от помагачите в секстормоза поради изтекла давност
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма да има осъден по делото за въоръжения грабеж и изнасилването на деца в дома на семейство Веско и Марина Анчови от с. Чепинци, прогнозира сайтът "Правен свят". Макар да има подсъдими, да има явни доказателства и свидетели.
Днес Върховният касационен съд (ВКС) отново върна делото на Военно-апелативния съд, но с изричното указание то да се прекрати в частта, в която обвиняем като помагач в изнасилването е Борис Маринов поради изтекла давност.
Вече 16-та година съдиите се мотаят и не налагат присъди! На 31 януари 1998 г. в дома на сем. Анчови нахлули маскирани бандити, изнасилили двете им дъщери – на 11 и на 16 години и задигнали над 90 000 лева и скъпоценности. Разследването приключва с внасяне на обвинителен акт в съда едва след 5 години, но никой от подсъдимите не е посочен и като извършител на зверското изнасилване на момичетата.
Подсъдимият Маринов е обвинен, че в съучастие като помагач на неустановен по делото извършител, го е улеснил и подпомогнал чрез отстраняване на спънки, да се съвкупи с 16-годишната дъщеря на Анчови, като я е принудил към това с удари по главата и тялото и заплахи, че ще убие баща ѝ.
Останалите подсъдими по делото са полицаят Димчо Димов, Божидар Методиев-Лудия, Цветко Ненов, Петър Стоянов и Димитър Николов-Бомбата, срещу когото делото се води задочно, защото е обявен за издирване. Подсъдимият с тях Ивайло Рангелов-Джинката бе убит през 2005 г.
От днешното решение на ВКС става ясно, че голяма част от указанията на върховните магистрати не са били изпълнени, а от една година е изтекла абсолютната 15-годишна давност по обвинението за помагачество в изнасилването.
Делото за случая в Чепинци нашумя, след като бившият вътрешен министър Цветан Цветанов го използва за една от атаките си към съдия Мирослава Тодорова. Внасянето му в съда се проточва до 2003 г., а година по-късно то е разпределено на съдия Тодорова. До онзи момент никой от разследващите не е разбрал, че подсъдимият Димчо Димов е полицай и делото тогава е било за военен, а не за Софийския градски съд. Чак след 23 заседания (!?) този факт най-сетне става известен и съдия Тодорова прави единствено възможното - връща делото на прокуратурата. Едва през 2007 г. то е внесено във Военния съд.
При разглеждането му и във военните съдилища се подчертаваше изключително порочно проведеното разследване. В предишно решение на върховните съдии се казва, че то е "забавено, хаотично, лишено от структуриране и логика и проведено в разрез с добрите практики разследване в досъдебната фаза на процеса".
Как хората да вярват в правосъдната система след като 16 години се мотае дело за грабеж и изнасилване на деца?
