Мъжът е в инвалидна количка, жената се движи с патерици, социалните нехаят
Последвайте ни в Google News Showcase
Социалните работници от Попово спазват стриктно закона – точка по точка. Не си и помислят за реалните нужди на инвалидите пенсионери. Свидетелка съм на драмата на едно семейство от село Медовина – Мария и Недялко Славови. Това населено място е само на 4 км от града, но хората там не могат да ползват патронаж. И това при толкова безработни.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Преди повече от 20 години съпругът на моята незаменима приятелка Мария претърпя неочаквана злополука и остана за цял живот инвалид с прекъснат гръбначен мозък и неподвижни долни крайници. Мария сама пое отговорностите и грижите за Недялко. Тя го обслужваше с голямо внимание и старание, но съдбата беше жестока с това семейство. Споходиха я диабет и подагра. А от инсулина, който си инжектира сама, се увредиха и бъбреците и. Налага се на всеки три месеца да ходи до Видин на лечение. Малката и дъщеря се грижи през това време за баща си, въпреки че работи на смени в града. Голямата е в Испания, но в повечето време доходите и са от трудовата борса.
До 2014 г. семейството имаше назначен човек от патронажа в Попово за 8 часа без събота и неделя. Тази година Славови продължават да се надяват на такъв човек поне за 4 часа, но социалните категорично им отказват. Не можело, защото имали дъщери и доходи от чужбина. А Мария вече не може да излиза от стаята. Движи се с патерици от леглото до тоалетната. Недялко пък има нужда от подкрепа, за да седне в инвалидната количка. Търсят помощ от приятели по телефона. Не мисля, че ще трогна сърцата на социалните работници в Попово, но се надявам, че все още има здравомислещи хора в нашата държава.
Станислава МИТЕВА, с. Посабина
