ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Демокрацията е разхвърляна. И когато става въпрос за мултинационални клубове и коалиции като НАТО или ЕС, също така е много бюрократична. Комитети и работни групи, срещи на върха и консенсуси, конфликти и компромиси, армии от шерпи, катерещи политически планини и опитващи се да се споразумеят какво да правят. Международната демокрацията действа бързо, стабилен, или ефективно.
При диктаторските или авторитарните режими е различно. Натисни бутон, дръпни ръчка и нещата се случват.
Ето защо борбата между Путин и Европа е толкова едностранна. И защо едната от страните прави неща, а другата се затруднява да реагира, пише Guardian, цитиран от "Фокус".
Шест месеца след като Кремъл вцепени Европа, като заграби украинска земя, срещата на НАТО в Уелс разкри идеите за засилване на сигурността в Европа. Бе взето решение за създаването на сили за бързо реагиране.
Повече от две десетилетия, НАТО се двоумеше каква е целта му след победата в Студената война. Путин даде на стратезите в Монс и бюрократите в Брюксел смисъл на съществуването.
Това беше преди 6 месеца. Но от времето на септемврийската среща, този план затъна в блатото на въпросите кой, какво, кога и къде ще прави, кой ще плаща и кой ще командва.
Самодоволната, бюрократична и половинчата реакция на грубостта на Кремъл беше допълнена от изненадаността, че руснаците не играят по правилата. Москва започна някаква „хибридна война“ с използването на телевизия, бързо контрааргументиране, паравоенни отряди, специални военни групи без униформа, снабдяване с оръжия и оборудване на местни формирования , звучащо правдоподобно опровержение на участието , както и отглеждане и подкупване на политически троянски коне в рамките европейския лагер.
Неща, които Коминтерна правеше още през 1920-те.
