Последвайте ни в Google News Showcase
„Гастроинтестиналният тракт се регулира от собствена нервна система – ентералната, която е изключително богата на рецептори и сложно устроена. Храносмилателната система е една от адаптивните в организма, винаги реагира на промени във външната среда и участва в поддържането на хомеостазата на вътрешната – осигуряването на баланс. Това са част от причините за повишената ú чувствителност, особено при промени – било то от сезонен характер или други стресови ситуации“, разкрива в интервю за списание BETTY д-р Гълъбина Хинкова от екипа на Клиниката по гастроентерология на Военномедицинска академия.
Смяната на сезоните може да се разглежда като вид стресова ситуация за организма, свързана е с промяна в менюто – от по-лека и богата на плодове и зеленчуци диета през лятото, към по-тежка, заради мазнините и протеините през зимата. Като цяло по-мазните храни забавят храносмилателния процес и консумацията им може да доведе до подуване на корема с чувство за тежест.
Адаптацията отнема до месец
Макар и склонна към адаптация в широки граници, храносмилателната система има нужда от време за напасване за оптимална работа в нови условия – обикновено това отнема около 15 дни до месец.
Оплакванията – от киселини до запек
При смяната на сезоните най-често срещаните оплаквания от страна на храносмилателната система са т.нар. горно и долно диспептични – киселини, оригване, гадене, болки, тежест и дискомфорт, особено след нахранване, подуване на корема с повишено газообразуване, запек или диария, обяснява д-р Хинкова.
„Разбира се, по-предразположени към обостряне на симптомите са пациентите с хронични заболявания – хроничен гастрит, гастроезофагеална рефлуксна болест, язвена болест, синдром на раздразненото дебело черво, дивертикулоза и др. Затова те трябва да бъдат особено внимателни и да избягват храни, които биха могли да задълбочат оплакванията им“, напомня лекарката от ВМА. И бърза да допълни, че периодични проблеми се срещат дори при хора със „здрав стомах“ – дискомфортът при тях обаче обикновено „отшумява“ бързо и не налага продължително лечение.
Избягвайте домати, шоколад и подправки
Какъв трябва да е диетичният режим, за да е плавен преходът и да се „тушира” обострянето на стомашните проблеми? „При преминаването към по-студената зима организмът ни има нужда по-малко от сурови храни, а в по-голяма степен от готвени топли ястия. Най-добрите начини за приготвянето им са варенето и печенето, препоръчва се избягване на пърженето“, коментира д-р Хинкова.
Съветът ú е да се избягват храни, които водят до киселини и дискомфорт – домати, цитрусови плодове, мазни храни, шоколад, подправки и др.
Освен това простото правило за консумация на малко количество храна, разделена на няколко приема през деня, както и изграждане на режим за хранене в определени часове, включително избягване на късната вечеря, може да има благоприятен ефект“, уточнява лекарката от Клиниката по гастроентерология.
Фибрите – „приятел“ и „враг“
Кафето и алкохолът също „затормозяват“ адаптацията на стомаха. „При всеки сезон е силно препоръчително още да се избягват полуфабрикатите, богатите на фруктоза сиропи, газираните напитки и тези с добавена захар. Особено негативно влияние оказват храните, съдържащи транс-мастни киселини – приготвени с частично хидрогенирани растителни масла – чипсове и снаксове, бисквитки, вафли, тестени закуски и др.“, подчертава д-р Хинкова.
„Кореноплодните зеленчуци, например като червено цвекло, моркови, зеле, целина, пащърнак, обикновени и сладки картофи са ценен източник на фибри, витамини и минерали, но някои от тях се оказват трудни за храносмилане поради високото съдържание на целулоза. Затова за хора, склонни към подуване на корема, се препоръчва да ги избягват наред с бобовите или да ги консумират в неголеми количества.
Праз, тиква и кафяв ориз – „суперхраните“ на сезона
А кои са „суперхраните“ на сезона? „Вероятно едни от най-популярните плодове през този сезон са ябълките и крушите – пресни или приготвени под различни форми, те са източник на фибри и пектин. Стимулират перисталтиката, съдържат и витамин С, който подпомага добрата работа на имунната система. Тиквата е любим продукт за готвене през есента – източник на витамин А, също оказващ благоприятен ефект върху имунната система и зрението, както и на магнезий, който участва във функционирането на мускулите и нервната система, подпомага регулирането на кръвната захар и артериалното налягане.
Празът съдържа флавоноиди (антиоксиданти), които имат протективен ефект върху сърдечносъдовата система, а също така притежава противовъзпалителни свойства. Пълнозърнестите храни като кафяв ориз, киноа, просо и ечемик също са източници на фибри, както и на желязо, витамини от група В и антиоксидантния витамин Е“.
Поне 30 минути спорт дневно
Балансираната диета трябва да върви „ръка за ръка“ с подходящ двигателен режим. „Обикновено през зимата намалява нивото на физическа активност, което може да доведе до реакции и от страна на гастроинтестиналния тракт. При редовни натоварвания и поне 30 минути аеробни упражнения на ден се подобрява работата на храносмилателната система.
Кога да търсим гастроентеролог?
„Ако оплакванията продължават дълго време или се задълбочават, е добре да се потърси лекарска помощ. Симптоми като упорито гадене и повръщане, загуба на апетит и редукция на телесно тегло, редуване на запек с диарийни изхождания, наличие на патологични примеси на кръв и слуз в изпражненията, значителна коремна болка, фебрилитет или пожълтяване на кожа и склери са сериозни и не бива да бъдат неглижирани“, категорична е д-р Хинкова.
Забравете за содата бикарбонат
„Бабините рецепти“ не са безобидни. „От народната медицина често прилагана е содата бикарбонат (сода за хляб) за повлияване на оплакванията от киселини – действително ефектът ú е бърз, но в резултат на приема ú компенсаторно се усилва стомашната солнокиселинна секреция след първоначалното неутрализиране на киселинната среда, следователно след преминаване на ефекта на содата оплакванията могат дори да се задълбочат и влошат“, предупреждава д-р Хинкова.
Хранете се като японците
На финала д-р Хинкова дава своята рецепта за ефективна превенция на заболяванията на храносмилателната система. „Златно правило на японците за по-дълъг и здравословен живот е човек да става 80% заситен от масата. Не просто количеството, а качеството на храната също е от изключителна важност. Трябва да се набляга на меню, богато на сезонни плодове и зеленчуци, фибри, пълнозърнести храни, риба, полезни мазнини и протеини.
Нездравословната диета води до повишен риск от развитие на метаболитен синдром, заболявания на сърдечносъдовата и ендокринната система, чернодробна стеатоза, свързва се и с повишен риск от развитие на някои злокачествени заболявания като карцином на дебело черво, стомах, черен дроб и др.“, подчертава д-р Хинкова.
