Ген. Попов: Служебното правителство и Радев да кажат позицията си спрямо Русия
Последвайте ни в Google News Showcase
Ние около 25 години бяхме забравили за българската армия, тя не беше приоритет, не беше финансирана достатъчно. Това отношение към армията се промени – у политическия елит и не само. Това коментира в Деня на храбростта бившият началник на отбраната ген. Константин Попов.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
„Важно е да отчетем факта, че има много повече желаещи да постъпят в БА, отколкото например преди 4-5 г. Важно е и какво хора и с каква мотивация идват – армията е и техника, но армията е най-вече боен дух“, категоричен беше бившият командир на военновъздушните сили.
Той посочи, че са увеличени възнагражденията, а има и стъпки към реална модернизация на оборудването на нашите военни.
Ген. Попов благодари на правителството за това, че вчера на вероятно последното си заседание е приело Плана за развитие на въоръжените сили – със структурни промени и продължаване на процеса на превъоръжаване. „В тези планове и в инвестиционния план-програма до 2032 г. са заложени съвсем други пари, за да изпълнят изискванията за 2% от БВП за отбрана“, посочи още той.
Самият ген. Попов е прелитал като военен пилот на 6 май над София. По думите му парадът винаги поражда силни емоции, а от авиобазата в Граф Игнатиево до София изтребителят в нормална ситуация долита за 13 минути.
В коментар пред БГНЕС той настоява Радев да заеме позиция по важни теми спрямо Русия:
Ситуацията в Югоизточна Европа продължава да бъде напрегната. Нарушеният стратегически баланс в Черно море е сред основните дестабилизиращи фактори. Българската позиция в НАТО трябва да води до обединяване на усилията на държавите членки. Само така надеждно ще бъде защитен националния и общия ни интерес.
Има сериозен потенциал за напрежение, повишаване на регионалната нестабилност и военно противопоставяне.
Сред дестабилизиращите фактори са
- обстановката в Източна Украйна;
- милитаризацията на незаконно анексирания Крим;
- нарушеният стратегически военен баланс в Черно море;
- „замразените“ конфликти в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия;
- хибридните въздействия, насочени към забавяне и възпрепятстване на евроатлантическата интеграция;
- динамиката на процесите в Западните Балкани, Близкия изток и Северна Африка и главно развитието на конфликтите в Сирия, Йемен и Либия, свързани с това дейност на терористични групировки, миграционните вълни; задълбочаване на икономическите и социалните проблеми;
- като цяло се губи доверието между страните, което е основополагащо при изграждане на системите за сигурност, а доверието се възстановява изключително трудно, изисква много време и сериозни целенасочени усилия.
Положително влияние в региона оказват:
- стремежът на страните от Западните Балкани към европейска и евроатлантическа интеграция, който се явява един от ключовите фактори за стабилността в региона;
- ролята на България, като стабилизиращ фактор и помощта, която оказваме в подготовката на страните за членство в НАТО и ЕС, разбира се при стриктно изпълнение на присъединителните критерии, в т.ч. за регулиране на междудържавните отношения;
- евентуалните, макар и доста ограничени възможности за диалог, макар и затруднени от пандемията, която допълнително ограничи възможността за прилагане на дипломатическите инструменти.
В заключение, въпреки някои положителни тенденции се наблюдава развитие и задълбочаване на процесите, влияещи негативно върху сигурността в глобален и регионален мащаб. Ситуацията в нашия регион продължава да бъде напрегната.
На 25 май ще се състои среща на върха на ЕС в Брюксел, където една от горещите че бъде Русия. Много е важно да се види каква позиция ще заеме служебното правителство и лично президентът Румен Радев.
Бих искал да очертая три елемента, които считам за важни:
На първо място, важно е тази позиция да е консенсусна и да води до обединяване на усилията на държавите членки. Само така надеждно ще бъде защитен националния и общия ни интерес.
На второ място, да се оценят и ясно да се артикулират възможностите за диалог и решаване на спорните въпроси отворени.
И на трето, но в никакъв случай не на последно място, не бива да се допускат компромиси и отстъпление от общоприетите норми на международните отношения и правов ред.
От своя страна, европейската позиция трябва да бъде много ясна и категорична, особено като се има предвид приетата декларация на Европейския парламент.
Искам дебело да подчертая, че България е страна-член на НАТО. Алиансът трябва да реагира, както го прави и в момента. Но тук говорим не само за НАТО, а и за Европейския съюз, който разполага с доста по-широк арсенал от инструменти, включително икономически. Много по-добре е превантивно да се работи за предотвратяване на криза и конфликт, отколкото след като вече са възникнали.
За нас е изключително важно да се извършват координирани действия на двете организации (НАТО и ЕС) като цяло, но особено в стратегически важните за България региони като Черноморския и Западните Балкани.
На Балканите отсъства доминираща сила от времето на разпадането на Османската империя, т.е. отпреди около 100 години. Разбира се и сега в региона имаме страни, които разполагат с по-мощен икономически и военен потенциал и те имат своите интереси и амбиции.
Основните предизвикателства пред сигурността в глобален мащаб също оказват своето влияние. Свързани са със засилването на противопоставянето между основни играчи и въвеждането на взаимни санкции, което рефлектира върху стабилността на международната търговия и сигурността на доставките. Сериозно влияние оказва и пандемията от COVID-19.
Много подробна и доста реалистична оценка на състоянието на Българската армия беше направена в приетия наскоро и публикуван от Правителството годишен Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
Затова на мен ми се иска да изляза от конкретиката на цифрите и да поразсъждаваме за бъдещето.
Все по-широко се налагат опасенията, че светът след пандемията ще бъде по-малко сигурен от този, в който сме живели преди това. Запазва се висок рисков потенциал и нарастват изискванията към способностите на Въоръжените сили, с отчитане на динамиката и разширяването на обхвата и спецификата на рисковете и заплахите.
Разбира се никой не си въобразява, че бъдещите конфликти ще приличат много на старите. Това налага и нова визия за необходимите отбранителни способности. По тази причина в Народното събрание приехме Програма 2032, разработена на база изводите и предложенията от Стратегическия преглед на отбраната. От своя страна бих искал да поздравя и правителството, което на 5 май прие и Плана за развитие на Въоръжените сили 2026.
Подобни процеси вървят и в НАТО, където инициативата НАТО 2030 както по всичко изглежда ще доведе до разработване и приемане на нова Стратегическа концепция на Алианса.
В ЕС също е в ход разработване на нов стратегически документ в областта на сигурността и отбраната, наречен „Стратегически компас“.
Базирайки се на изводите от нашия стратегически преглед, страната ни конструктивно участва в тези процеси и има по-добри възможности да реализира националните ни цели, интереси и приоритети заедно със съюзниците.
Разбира се, за да е възможно всичко това и да „плава държавният ни кораб стабилно“ в доста бурното море на заобикалящата ни среда за сигурност, вътрешната стабилност и разумното и компетентно управление на държавата е от изключително значение.
За Въоръжените сили това ще се изразява в:
Запазване на ангажиментите за стабилно финансиране;
Последователно изпълнение на Програма 2032 и свързаните с нея планове;
Грижа за хората в отбраната, повишаване на възнагражденията, възможностите за образование, подготовка, кариерно развитие;
Продължаване на модернизацията и технологичното обновяване на въоръжените сили.
Използвам случая да поздравя мъжете и жените в униформа с Деня на храбростта и празник на Българската армия и да им пожелая здраве и професионални успехи.
