Ген. проф. Стоян Тонев пред ПИК и "Ретро": Министър Москов да не наказва ромите за назидание

Защитниците на циганските права да се качат в линейките!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Депутатът от гражданската квота на ГЕРБ и председател на здравната комисия в 43-ия парламент ген. проф. Стоян Тонев дълги години бе началник на ВМА. Той е бивш главен лекар на въоръжените сили на България и национален консултант по дерматология и венерология, бивш зам.- кмет по здравеопазването на София. Специализирал е в САЩ, Франция и Чехия, има над 120 научни публикации. 

- След поредния побой над лекари от Спешна помощ здравният министър Петър Москов  предложи екипите да не ходят в ромските махали без полицейска охрана. Това адекватна мярка ли е срещу насилието, ген. Тонев? 

- Говорихме с министър Москов. Разбира се, може да се включи полиция. Вярно е, трябва и да се криминализира деянието в една по-голяма степен. Но има и друго. Не може като назидание да се лишат малцинствените групи от спешна помощ. Тяхно право е да я ползват, дадено от Конституцията.

- Но животът и здравето на лекарите са изложени всеки ден на риск. Как според вас може да се реши проблемът?

- В България има 17 неправителствени организации, които се борят за правата на ромите. Нека във всяка линейка има по един представител от тях.

- И да бъде на щат към Спешна помощ?

- Защо да бъде назначен на щат? Тези, които защитават правата на ромите през тази година са взели 64 млн. лева от Европа. Така, че те трябва да се грижат за хората си на доброволни начала. Освен това много правилно е, че трябва да има срещи и с неформалните ромски лидери, и с мешерето. Когато искаме нещо да стане,задължително е да действаме чрез техните лостове. И когато видя във всяка линейка в циганската махала да има по един техен човек, тогава ще повярвам, че тези люде наистина се грижат за хората си.

- Миналата година парлементът прие промени в Наказателния кодекс, с които посегателството срещу лекари се приравни с това на полицаите. Какво още трябва да се криминализира?

- Трябва да се помисли и за това, че спирайки линейката пребивайки доктора, някой няма да получи помощ и, не дай си боже, да се стигне до фатален изход. Може дастава дума за родилка,  за възрастен човек или пациент с инфаркт и с инсулт. И тогова кой е виновен? Този, който е спрял линейката. Точно това трябва да се криминализира. В Наказателния кодекс е пропуснат моментът, тези, които са възпрепятствали влизането на медиците и оказването на медицинска помощ, да бъдат съдени за умишлена вреда на здравето на човека, до който линейката не е стигнала.

- В момента в парламента се обсъжда бюджетът на държавата за 2015 г. Ще има ли пари за здраве догодина?

- Пари ще има при две условия. Първо, ако се съберат здравните осигуровки от тези 900 хил. души, които в момента не плащат. И второ, ако наистина се въведе електронната карта, която да покаже къде действително се лекува пациентът, а не къде се отчита само диагнозата му.

- За електронната здравна карта, която в устата на няколко министри е панацея за здравеопазването ни, се говори отдавна. На какъв етап е разработката й?

- Има няколко разработки, които обаче са частични, на парче. Например тази карта, която се използва в момента за лечение в чужбина, е в някакъв завършен етап. Електронните карти, които се използват от Военна болница за мисиите в чужбина, категорично решават всички въпроси, но те все пак са за минимален брой хора – около 160 човека. И на трето място, тези електронни карти, които издават някои застрахователни фондове в България и които важат за цяла Европа, също могат да се използват като прототип на бъдещата електронна здравна карта за българина.

- Това начинание ще изисква много пари. Откъде ще се вземат?

- Издаването на електронните карти ще бъде изцяло финансирано по програма от Европейския съюз.

- А как ще се преборите със тези 900 000 здравнонеосигурени лица?

- Има един-единствен начин и той е измислен в цяла Европа, и в Америка включително.  Когато човек има нужда от административна услуга – било от държава или община, за да я ползва, той трябва да предостави документ за платена осигуровка. Т. е. продава кола, продава апартамент, иска свидетелство за съдимост, иска кадастър, иска данъчна оценка – тогава просто трябва да покаже документ, че е здравноосигурен, иначе не може да ползва услугата.

- Лошото е, че повечето българи без осигуровки са социално слаби. Как ще ги принудите да си ги плащат, като дори нямат пари за хляб?

- За социално слабите плаща държавата. Те не влизат в онези 900 хил. здравнонеосигурени лица. Тук става дума за две категории хора. Първата са, живеещите около 500 хил. българи в чужбина, които не си плащат тук осигуровките. И втората,  пак около 500 хил. души, които имат висок доход и не им изгодна осигуровката. Те считат, че когато се разболеят, ще си платят сами лечението. От това обаче страда цялата здравна система в страната.