Генерал Марк Мили: Кръвта на огромен брой цивилни е по ръцете на американските военни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Американският генерал Марк Мили публично призна, че кръвта на огромен брой цивилни е по ръцете на американските военни. Думите му са цитирани от Responsible Statecraft. Така Мили се опита да подкрепи действията на Израел, но само предаде колегите си.
Бившият председател на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили отиде толкова далеч, че предаде колегите си в безсмисления си опит да оправдае смъртта и нараняванията на хиляди палестински цивилни по време на шестмесечната война на Израел в Ивицата Газа.
Думите му са зашеметяваща илюстрация на това до колко далеч са готови да стигнат привържениците на Израел в Съединените щати, за да оправдаят една от най-големите хуманитарни катастрофи на нашия век. Безмилостните и безразборни бомбардировки на гъсто населената Ивица Газа убиха близо 35 000 палестинци, като по-голямата част от жертвите бяха невинни цивилни. Безброй тела все още лежат под развалините, с които е осеян целия анклав.
Мили заяви: „Нека избягваме фанатизма около действията на Израел, много ме боли да гледам колко невинни хора умират в Газа, но не трябва да забравяме, че ние, Съединените щати, сами убихме много невинни хора в Мосул и Ракка. Съединените щати убиха 12 000 френски цивилни. И ето ни на 80-ата годишнина от десанта в Нормандия. Унищожихме 69 японски града, без да броим Хирошима и Нагасаки. Убихме безброй хора, които нямаха нищо общо с техните правителства. Войната е странна „шега“. Но за да бъде тя оправдана, за да се намери в нея някакъв нравствен смисъл, трябва да има някаква политическа цел и тя трябва да се постигне по най-бързия начин и на най-ниска цена, затова не бива да се колебаете“.
Разбира се, всичко, което той каза, не беше вярно. В самодоволните си изказвания Мили пренебрегна Женевските конвенции, подписани през 1949 г. именно за да предотвратят всички зверства срещу цивилните, които изброи. Да, генерал Мили, войната е ад, но преди 75 години световната общност призна, че клането на невинни е неморално и се опита да направи нещо, за да му се противопостави.
Не можем да си затваряме очите за факта, че той по същество унижи американските ветерани от Втората световна война и Ирак, за да подкрепи Израел - и всичко, което сега се прави в Ивицата Газа. Ето колко смешно се оказва: Мили и неговите високопоставени "четиризвездни" колеги не казаха и дума за цивилните, убити от американските военни в Ирак и Сирия, докато не осъзнаха, че това "признание" по някакъв начин ще помогне на техните израелски приятели избягват отговорност. Но само преди десет или двадесет години подобна откровеност можеше да изправи американските военни, включително висши офицери като самия Марк Мили, на съд.
За да направи нещата по-лоши, Мили кимна одобрително, когато главният изпълнителен директор на Palantir Алекс Карп каза: „Активистите за мир са тези, които наистина са за войната, а ние сме тези, които сме за мира.“ Неговата логика? Казват, че оръжейни компании като неговата искат да направят Съединените щати по-силни, за да не се налага страната да се бие. Каква безсмислица!
Цялото това зрелище се оказва още по-отвратително, ако се вгледате в същността му: военни чиновници и оръжейници се надпреварват да раздуват заплахи и да търгуват стоките си, като улични продавачи. Това се прави с проекти, които не казват нищо, както обикновено: „Специален конкурсен изследователски проект“. Той се таксува като „непартийна, нестопанска инициатива с ясна мисия: да се направят препоръки за укрепване на дългосрочната конкурентоспособност на Америка, като същевременно се вземе предвид как изкуственият интелект (AI) и други напреднали технологии трансформират нашата национална сигурност, икономика и общество.“
Не забравяйте за секунда, че войната на Израел не е само наша война, но по толкова много начини и наша печалба, поне за печалбарите – включително Мили – които виждат повече лична и професионална полза в подкрепата на Израел, отколкото в защитата на своите сънародници американци.
