Последвайте ни в Google News Showcase
Когато през май 2013 г. станах върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа и глава на Европейското командване на въоръжените сили на САЩ, в определени кръгове се водеха дискусии за практическата ценност на НАТО. Смятах, че тези дискусии са абсолютно безсмислени и че няма никаква необходимост да се участва в тях. От моя гледна точка и от гледна точка на всички, които работят в и заедно с НАТО тази практическа ценност е напълно очевидна. Това е все едно да се обсъжда практическата ценност на слънцето. НАТО е един от главните стълбове, поддържащи стабилността на континента, на който се намира най-голямата в света интегрирана икономика – на континента, където през последните 100 години са се разиграли най-разрушителните конфликти. Сега, когато моят мандат като върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа приключва – мандат, който ще се запомни с навлизането на руска армия на територията на съседна държава – изглежда невъобразимо да са останали още влиятелни хора, които се съмняват в практическата ценност на НАТО. Затова се чувствам задължен да обясня на своите съграждани, защо САЩ се нуждаят от НАТО – от алианс, който ще бъде най-силният, най-непоколебимият и най-сплотеният. Приблизително 100 години преди да стана върховен главнокомандващ около 100 милиона души са загинали в резултат на двете световни войни. Освен това Европа е попаднала в порочния кръг на жестокостта, където започвайки с Френско-пруската /1870-1871/, а след това Първата и Втората световни войни, резултатът от една война е ставал повод за започването на следващата.
За щастие след Втората световна война ние успяхме да излезем от този порочен кръг. От момента на създаването на НАТО европейският континент влезе в най-дългия период за последните няколко столетия, характеризиращ се с отсъствието на сериозни конфликти между големите държави. Макар че НАТО не е единствената причина за такъв дълъг период на относителен мир, фактът, че стабилността и процъфтяването са се укрепили в Европа заедно с развитието на най-мощния и ефективен военно-политически алианс в света не е случайност.
Ако говорим за процъфтяване, то мирът, за чието съхранение допринесе НАТО, позволи на нашите европейски съюзници да концентрират своите ресурси за възстановяването на континента след Втората световна война. Европа успя да се изправи от пепелта на разрушенията и сега тя може да се похвали с най-високите показатели на БВП в сравнение с другите континенти. Що се отнася до непосредствената изгода за САЩ, Евросъюзът е нашият най-голям търговски партньор и обемът на нашия стокообмен ежегодно достига над 698 милиарда долара. Ако не беше НАТО, тези страни, най-вероятно, щяха да поддържат многобройни и скъпоструващи редовни армии, за де се защитят не само от потенциалните заплахи от Изток, но и от заплахите, които са съществували вътре в Европа в течение на много векове. Още една важна заслуга на НАТО стана нейната роля за ускоряването на мирната трансформация на бившите страни от Варшавския договор от автокрации в процъфтяващи демокрации.
Ако погледнем на картата на съвременна Европа, то страните, които неотдавна станаха демокрации, имат по-високо ниво на стабилност и процъфтяване, ако те са членки на НАТО. Разходите за помощ на тези съюзници, стремящи се да развият своите демокрации и граждански общества, не могат даже да се сравнят с разходите, които трябва да се платят в случай на започването на вълнения или граждански войни. Хвърляйки поглед назад в историята на НАТО, трябва да отбележим, че към Член 5, засягащ колективната отбрана, се е прибягнало само веднъж в 67-годишната история на алианса: това е била направено в подкрепа на САЩ след атентатите на 11 септември. Нашите партньори и съюзници се сражаваха рамо до рамо с нас в Афганистан в името на нашата отбрана. Алиансът доказа своето значение с кръвта на своите синове и дъщери. Накрая, ако скептиците до момента са се съмнявали в огромното значение на този алианс, струва си да прегледат заглавията на новините.
Поясът на нестабилност и агресия заплашва нашите интереси и съюзници. Той се простира от Арктика през Източна Европа и Близкия изток до Северна Африка. Само най-твърдоглавите изолационисти могат да твърдят, че той не представлява пряка заплаха за САЩ и нашите интереси. Нашите съюзници се оказаха на предната линия, принудени да се противопоставят на руската агресия, опасността от територии, които не са управлявани от никого или са управлявани лошо, както и от най-сериозната миграционна криза от времето на Втората световна война.
Реваншистките амбиции на Русия и незаконната анексия на Крим станаха първият опит със силови методи да се оспорят признатите от международната общност граници след края на разрушителната Втора световна война. Нашите съюзници реагираха и изразяват готовност да участват. Те изиграха ключова роля във въвеждането на афективни санкции срещу Русия, в увеличаването на мащабите и интензивността на военните учения и в приемането на други мерки. През последните 2 години ние видяхме положителни промени в тенденцията за съкращаване на отбранителните бюджети на нашите съюзници.
Макар далеч не всички да изпълняват условието разходите за отбрана да не са по-малко от 2% от БВП, в бюджетите на много страни-членки на НАТО вече е намерило отражение ръстът на разходите за въоръжените сили. И което е още по-важно, съюзниците изразяват готовност да поемат инициативата. Едно от нововъведенията на НАТО се състои в създаването на Обединена оперативна група за повишена бойна готовност. Тази група, чиято численост се равнява на една бригада, е готова за разгръщане във всяка точка на Европа във всеки един момент. Тя се базира заедно с бригадите, предоставени от останалите членове на алианса. НАТО винаги е бил и остава основа на мира и стабилността в Европа. Тази институция, която е неотменима част от съвременния опасен свят. Ние, американците, не можем да оцелеем сами. Нашата сила е в единството с нашите партньори и съюзници, които споделят нашите мечти, нашите ценности, а и нашето бреме.
