ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер вчера обяви позицията си за изваждане на северните ни съседи от Механизма за сътрудничество и проверка през настоящия мандат на Комисията. Според него, случаят с България „не е тясно свързан“ с румънския и мониторингът над съдебната система и борбата с корупцията ще приключи по различно време в двете страни.
От краткото протоколно съобщение става ясно, че България ще остане единствената държава, която ЕК наблюдава по тези ключови въпроси. „Румъния и България попаднаха под един и същ механизъм за наблюдение при влизането си в ЕС” - припомни председателят на ЕК. „Сега има пълно обръщане на резултата от страна на Букурещ, който изоставаше значително през 2012 г. Тогава току-що взелият властта премиер Виктор Понта доведе нещата до там страната му да бъде поставена под строго наблюдение.
Три години по-късно, българската система продължава да буксува без особен напредък и дори със сериозен регрес в доста отношения, докато румънската очевидно постига напредък. Като пример за успех може да се посочи фактът, че самият Понта попадна сред разследваните и обвинени в корупция, и се наложи да подаде оставка“, посочи Юнкер. За пореден път се изправяме пред въпроса: Какво си мислехме, а какво се получи? Дежурните оправданията и неадекватни сравнения на страната ни с високоразвитите Западни демокрации вече не вършат работа.
Съседите ни, които уж изоставаха, за пореден път са поставени пред нас. Разбира се, „гласовити хора” отново ще ревнат с цяло гърло колко несправедлива е тази позиция, ще „разкрият” опорните точки на поредния външен заговор, ще потърсят и виновници у нас. Както обикновено, в погрешна посока. А нещата са елементарни и видими, дори с невъоръжено око.
Защо Румъния успява? Причините не са много: Защото проведе успешна реформа в съдебната система. Освободи я от политическа опека. Не става дума за „исторически” компромиси и спорове чия квота да е по-голяма. Не става дума изобщо за квоти. Осигурено е върховенство на закона и няма чадър включително и за хората, които го прилагат. Румънската политическа класа, или поне голямата част от нея, осъзнава съсипващото влияние на олигархичния модел и прави сериозни опити да се освободи от него. Защото не е логично да избереш европейски път на развитие, а да поддържаш неевропейска политическа и икономическа доктрина. Двете просто са несъвместими. Те са повод за постоянни колизии и напрежение за всеки, който поеме управлението на страната. Независимо от това кой е той.
Тези две основни предпоставки доведоха до сериозни успехи в борбата с корупцията по високите етажи: ефективни присъди бяха издадени на бивш премиер, бившите министри в затвора стигат за два кабинета, 80% от назначените олигарси са обект на проверки, следствени действия или вече са получили присъди. Подобно е положението и с кметовете на големите градове. В резюме: политическата доктрина при съседите ни се обляга на професионален анализ на историческия опит от последния век и половина; позициите са избистрени и добре формулирани, не противоречат на националните интереси.
Лесно ли постигнаха съседите това? Определено не. И там не са малко онези, за които единственият шанс за „място под слънцето” е в отиващият си модел. До какво доведе проявения здрав разум и политическа воля? До по-добро икономическо развитие; по-високите доходи на населението; по-ниските скрити налози; по-добра бизнес среда; по-голям интерес сред чуждите инвеститори; по-добра оценка за свободата на словото в страната; по-ниски нива на организирана и битова престъпност; по-зрял, като цяло, обществено-политически живот. А изброените до тук предимства естествено водят до липса на демографска криза. За това какви са мащабите на последната у нас в Румъния изобщо не могат да си представят.
Георги Атанасов, Български финансов форум
