Георги Кадиев пред ПИК за управлението на Радев: Големият фал е невнасянето на Плана за възстановяване. Сериозната инфлация предстои, токът е скочил от 100 на 300 лв.
Последвайте ни в Google News Showcase
Георги Кадиев от ПП „Нормална държава“, който е икономически и енергиен експерт, както и депутат от широката БСП коалиция в рамките на 46-ото Народно събрание, проговори пред ПИК колко обективни са предпоставките за скока на храните, горивата и парното и откъде започва спекулата с тях по време на управлението на служебното правителство на Румен Радев. Може ли да си докараме поредна зима тип „Жан Виденов“, доколко ЕС и валутният борд играят ролята на котва, какво може и какво не кабинетът „Янев“, истински или с политически характер се готвените из страната протести, като и защо се бави внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост, коментира още Кадиев.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
- Г-н Кадиев, колко обективни са предпоставките за скока в цените на храни, на горива, на парно и откъде нататък започва спекулата?
- Обективни са, защото много скочиха цените на електроенергията, на горивата, което се отразява на всички останали цени. Те тръгнаха от февруари, но най-много скочиха през юни, юли и август. И ако преди една година електроенергията беше 100 лева на мегават, сега вече е над 300 лева. Така че няма начин това да не се отрази дори и с известно закъснение – сега в следващите месеци. Моята прогноза е, че всъщност истинската инфлация ни очаква следващите месеци. Това, което сега сме видели, тези три процента официално по НСИ, неофициално по цените в магазините, които всички виждаме – може би около 15-20 процента, ще се увеличи още повече.
- Може ли да стигнем до ситуация на зима от типа „Жан Виденов“?
- Не, това би било прекалено, защото това би означавало да има банки, които фалират и да има валутен курс, който галопира. Но ние имаме валутен борд, така че няма такъв риск. Тук за групите хора с ниски доходи, каквито са най-вече пенсионери и хора с минимални заплати, би имало по-драматичен спад в стандарта на живот.
Докато той до вчера примерно си е правил сметката да плаща по 20 лева за ток на месец, сега изведнъж му идват 40 лева. Това за него са много пари. Това са 10 процента от дохода му допълнително.
- В това отношение дали валутният борд, за който споменахте, и ЕС играят в някаква степен ролята на котва?
- Европейският съюз – не. Валутният борд играе ролята на котва и собствената ни политическа система. Аз не разчитам на ЕС по никакъв начин, даже мисля, че колкото по-малко очакваме от тях да ни свършат работата, толкова по-добре. Не мисля, че има спекула. По-скоро мисля, че наистина има обективни данни. Всеки един производител е вложил компонентата електроенергия или газ, или гориво за камиони в неговата продукция. И когато тези цени растат, неминуемо расте и цената на услугата или стоката, която всеки производител предлага.
- Може ли и какво да направи реално правителството за овладяването на тази инфлация, на тези цени, макар то да е служебно?
- Може. Според мен трябва да се концентрира основно върху цените на електроенергията. Там е най-големият резерв да се направи нещо. Едно от нещата, които могат да се направят, е примерно да се намали ДДС на електроенергията за корпоративните ползватели, само че за това трябва парламент. Някои държави вече го правят. Може да се увеличи размерът на енергийните помощи. Това, което прави Гърция. Тя вдигна с 20 процента размера на енергийните помощи. Може да се увеличи обхватът на лицата, които получават енергийни помощи. И в Гърция на практика всяко домакинство получи помощ, която ще покрие 80 процента от увеличените сметки по електроенергия. В България е малко по-различно. При нас семействата все още не страдат толкова от високата цена на електроенергията. Битовите абонати са на регулирана цена, която е 119 лева на мегават. Тя е абсолютно непазарна.
Пазарната цена в момента е около 300 лева. И те са облагодетелствани. Но на 1 януари, когато КЕВР излезе с новото решение за цената за битовите абонати, и те ще го усетят, защото неминуемо ще има вдигане и то ще е немалко. Освен това да няколко месеца битовите абонати трябва да излязат на свободния пазар съгласно изискванията на ЕС. Тогава вече ще бъде истинският бум на цените за битовите абонати. В момента големият шок от цените на електроенергията го понася бизнесът. Всяка една фирма, независимо с какво се занимава, колко е голяма, от 1 юли е на свободния пазар. И всички те плащат три пъти повече, отколкото плаща битовият абонат. И трябва и към тях да се насочат помощи. Особено към дружества, които са държавни и ползват много електроенергия, а същевременно предоставят услуга на обществото – най-вече ВиК дружествата. Те имат огромни проблеми в момента, защото поне 4-5 от тях са пред фалит заради това, че електроенергията им е огромен разход. Когато тя скочи тройно, те няма как да го покрият. Друго дружество, което ползва много електроенергия и според мен има нужда от помощ, е БДЖ.
- Да разбираме ли, че тези протести, които започват да избуяват и да се случват в страната, имат своите обективни основания, а не са политически спектакли, насочени срещу президента Радев и неговия пореден, трети, служебен кабинет?
- Ръст на цените на електроенергията има. Това е внос на цени. За съжаление, прекалено бързата либерализация направи така, че ние в момента сме зависими и от цените в Европа, и от цените на европейските енергийни борси, а и от цените на емисиите. И когато тези цени скочиха двойно и тройно, естествено, тази инфлация се пренесе в България. Затова е особено важно България да има собствени енергоизточници. И ето сега разбираме колко е важен комплексът „Марица-изток“. Защото той работи с български въглища. И няма никакво значение каква е цената на газта, каква е цената на ядреното гориво или цената на нефта, на петрола, защото тези въглища са си наши. Затова държавата трябва да направи всичко възможно да спаси въгледобива и производството на електроенергия от въглища в Маришкия басейн възможно най-дълго. Поне към момента до 2025 година ще работят. Освен че това е поминък за десетки хиляди хора в региона, сега разбираме и колко е важно за всяка една държава и предмет на националната сигурност да има собствено производство на електроенергия, да не зависи от нито една друга държава.
- Понеже и вие споменахте ядреното гориво, зачеркнат ли е окончателно проектът „Белене“ и новите реактори в Козлодуй?
- Не, в никакъв случай. Точно обратното. Трябваше отдавна да сме направили „Белене“, при възможност и нови реактори в Козлодуй. Защото ако всички сметки, които показваха, че дълго време ще се изплаща при цена на електроенергията 60-70 лева на мегават, сега вече при 300 лева на мегават тези проекти стават изключително изгодни икономически, първо. Второ, ние вече имаме двата реактора. Така или иначе трябва да ги правим нещо. Платили сме 1,5 милиарда евро за тях. И имаме площадка, която е готова. Няма абсолютно никаква логика да се бавим с този проект – „Белене“. Освен това това е една от малкото високи технологии в България. Ако искаме да развиваме високи технологии, те не са само в компютрите. Те са в много производства. При нас това е ядрената енергетика. Това е отрасълът, в който имаме кадри, имаме опит, имаме възможност да направим нова централа и трябва да я направим, защото тя дава базовата енергия. Слънчевата и вятърната енергия – кога я има, кога я няма. Базовата енергия, която е по 24 часа в денонощието, са ядрените и големите водни централи. На тях трябва да залагаме. И на тецовете, които са на въглища.
- А защо според вас се бави подаването на Плана за възстановяване и устойчивост, има ли проблем?
- Има проблем и този проблем е „Марица-изток“. Ако първото служебно правителство „Янев“ допусна някакъв голям фал, това беше именно неподаването на Плана за възстановяване и устойчивост. Те изготвиха един драфт, който показаха на публиката, в който беше записано затварянето на мини „Марица-изток“ и на ТЕЦ „Марица-изток“ 2 до първото тримесечие на 2025 година и преминаване на газ за теца. Това, първо, е технически трудно постижимо. Второ, няма смисъл, защото 2030 година влизат същите правила за газта, както за въглищата. Т.е. пак високи цени на емисиите, пак производство, което е на загуба на практика. А и трябва да докарате газ кой знае откъде. Няма съществуващи газови връзки.
Много инвестиции са в тази посока, което прави проекта абсолютно безсмислен. Това правителството го оттегли. Доколкото ни беше казано в бюджетната комисия от финансовия министър, тогава Асен Василев, ЕК иска планът да бъде внесен от редовно правителство. Затова го бавиха известно време. После стана ясно, като се върна и третият мандат, че няма да има редовно правителство. Тогава ЕК е казала: „Ами вкарайте го в парламента, поне да има санкция от парламента.“
Само че той беше вкаран неизвестно защо в комисията по европейски въпроси и не беше поискана санкция. А това е план за икономическа и бюджетна комисия. Общо взето, някаква наша си вътрешнополитическа игра между Министерството на финансите, Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката, парламента. И в крайна сметка никой нищо не внесе. Той ще бъде внесен. Дали ще е сега, дали ще е декември, дали ще е януари.
Има обаче един голям риск. Тъй като в бюджета за тази година са предвидени едни авансови вноски, авансово получени пари от този план, които са в размер на 1,6 милиарда лева, ако той не бъде внесен, не бъде одобрен и не бъдат получени парите до декември месец, говоря за бюджета тази година, ще се окаже, че ние имаме в края на годината една дупка от 1,6 милиарда лева неполучени приходи. И единственият начин те да бъдат покрити е да се тегли нов външен дълг.
- Това не са ли всъщност двата милиарда, заради които беше циркът с актуализацията на бюджета?
- Ами да. Наистина има преизпълнение на приходите и то ще дойде дори доста по-голямо от това, което заложихме в бюджета. Моята прогноза е, че поне 800 милиона лева ще има над вече приетите завишени приходи. И ние затова настоявахме актуализацията на пенсиите да е направена от 1 октомври, а не от 25 декември, което щеше да струва 455 милиона лева. Само че правителството отказа, защото мажем да влезем в червена зона, да има затворени бизнеси, да няма приходи, което според нас е нереалистично и икономиката вече се нагласи да отвръща на всякакви COVID-вълни. И се справя достатъчно добре, и ръстът на икономиката е достатъчно добър при добро потребление на стоки и услуги. Допълнителното ДДС от инфлацията също допринася да няма никакъв риск за изпълнението на бюджета. Всъщност ние дадохме по 120 лева на пенсионерите за три месеца.
- Тази инфлация не ги ли е изяла вече?
- Да, точно така. Тези 120 лева са получени от допълнителни приходи по ДДС, които пък се дължат на инфлацията.
- Колко точно да се притесняват особено хората с ниски доходи?
- Трябва да се притеснява правителството, защото инфлацията ще е от порядъка на 15-20 процента. И до края на годината ще има поне още 10 процента ръст. За хората с ниски доходи това може да е и драматично.
