Последвайте ни в Google News Showcase
Абсолютно безсмислен разговор по БНТ!
Нидал Алгафари - някога ревностен защитник на Георги Първанов и Сергей Станишев, сега - нещо като клет пиар на ГЕРБ, защото синът му е депутат от партията, която бащата плюваше ожесточено, бълваше по телевизиите змии и гущери. Семеен катарзис.
Ще почерпя този, който проумява дълбоко закопаните мисли на бившия червен имиджмейкър; загадка е какво точно иска да каже Нидал Алгафари. Най-лесно и безопасно е да говориш по посока на Луната, без ясни и категорични тези. Опортюнист. Скучен. Лоша артикулация. Потресаващ аутфит. Тази сутрин беше относително приличен.
Липсва само сладкодумната Мадлен, неорайхиянката, да се кипри по големите телевизии, които ползват сякаш са им бащиния. Защо не излезе, вѐрно, тези дни, да обясни шокиращите истерии на Кирил Петков в парламента. Не, няма да го стори. Те са фамилия, която успява да се внедри навсякъде и да поддържа широки връзки с всички силни на деня, независимо от партията.
Алгафари и Халваджиян да си в днешно време! Хем талантливи, хем поврътливи.
Андрей Райчев - неподготвен. “Шенген” не е просто за имидж и не е комплимент - ей, така, да сме в клуба на големите за фукня. Да се ограмотѝ.
В 8:30 ч. сутринта, от екрана на обществената (ужким!) телевизия Андрей Райчев произнася думите “п@чавра” и “пияница”. Можеше да обясни мисълта си за тези български политици, които клеветят България в Брюксел, с други примери. А най-добре е да посочи имената им.
СЕМ, добро утро. Спите ли?
От години се чудя. Няма ли някой читав режисьор или редактор в “Старата къща” да обясни на Георги Любенов, че има микрофон на ревера си - да не крещѝ. Да, може да повиши тон, ако нещо го емоционира или желае да подчертае някоя история. Той по истеричност конкурира Кирил Петков.
Събота сутрин е, хора! Никъде по света не започват с политика. По-лошо е в България - телевизиите ни будят с повторение на това, което вече сме гледали и слушали на заспиване вечерта. Никакви нови идеи. Никакви новини. Никаква промяна.
Шаблон след шаблона. Празни приказки на празни хора.
Соня Колтуклиева
