Последвайте ни в Google News Showcase
Януари 1976 станах унгарски зет, сключих брак в Българското посолство в Будапеща.
Началото на 80-те години гледах плакати с "Котките" в театъра "Мадач". В България почти не бяхме чули за този мюзикъл. Нямаше билети. През уикенда автобуси с виенчани се изсипваха да гледат спектакъла.
Цели 30 години по-късно Маmmа Mia ("Мамма Миа") ме подмами. Имах шанс за билет. След спектакъла не бях на себе си - такова нещо не бях гледал. Макар че бях гледал "Котките" в "Ню Лондон театър" и "Исус, Христос супер звезда" в "Колезиум-Лондон".
Викам си: това не е истина. Представлението е по-хубаво от филма. Повторно гледане - истина беше! "Мамма Миа" на Мадач бе по-жив от филма. Третия път бях на сцената. Четвъртия път се снимах пак на сцената с чудесната Галус Николет, петия подарих цветя на Мури Енико. И така 60 пъти. Юбилей на 23 октомври. Разпоредителки и гардеробиерки се усмихват, а с касиерките съм отдавна на "ти".
Имах шанс да се запозная с легендата Шашвари Шандор, който 1982 гостува в София с първия Рок театър в соц. лагера.
Дворецът на културата в София щеше да се счупи от народ. Хиляди бяха навън без билети. Това бяха времената, когато българите бяха полудели по унгарския рок - Омега, Локомотив, Неотон и пр.
"Мамма Миа" е претенциозен спектакъл. Тази велика музика изисква Велико изпълнение и "Мадач" го постигна - пеене, игра, душа, танц, атмосфера, всеотдайност. Няма празна минута, няма второстепенни роли. Всички са един отбор на световно ниво.
Така любовта ми към "Мадач" ме направи най-активният екскурзовод на български туристи на представленията в този театър.
Спомням си на "Клетниците" мой близък - Ники Балевски, млад бизнесмен от Лондон, се разплаква. Беше водил майка си да го гледа в "Уест Енд" в английската столица и призна, че в "Мадач" е било много по-вълнуваща атмосферата. Преди откриването на "Ференц Пушкаш стадион" заведох да гледа този шедьовър и главния секретар на Българския футболен съюз Боби Попов. След представлението бе онемял. Вика: Боже на кино ли бяхме или на театър. А гледал много по света.
Много от българските зрители на "Мадач" чакаха за снимки артистите и бяха възхитени от тяхното възпитание, отзивчивостта и естествения чар. Даже един доктор от Смолян - моя приятел Краси Събев го снимах с Андреа Махо и бе очарован, че е толкова красива и истинска звезда - пяла с Хосе Кура, а е толкова скромна и мила.
Гледал съм всичко в "Мадач", включително и забележителните "Аз Йожеф", " Атила" и "Тизенотодик", които са от унгарски автори и могат да правят чест на всеки театър в Европа.
Месец ноември е специален за "Мадач". 900 пъти "Фантом в операта", забележителен успех. Сетих се как Андрю Лойд Уебър съобщава в Лондон новината на режисьора и директор на театъра Томаш Сиртеш след окончателния последен спектакъл на "Котките": "Томаш имаш Фантома, чудех е се защо в Европа няма Кристин, а те и трите били в Унгария". На премиерата 2003 г. в Будапеща присъства и самият Уебър. След спектакъла великият композитор засипва с комплименти Андреа Махо.
Възниква въпросът защо като не съм театровед, а юрист и политик, пиша за театър, а не си гледам Конституцията?
Написах тези редове като аматьор и от сърце. Вече го правих в българското сп. "Театър". От благодарност към "Мадач" за прекрасните часове, с които дари мен и десетки българи!
Поклон на театър "Мадач", Господ е бил щедър към унгарците, че им го е подарил! Родина на Оперетата, нормално е.
Георги Марков
