Георги Марков пред ПИК: Подкрепям смесена система – 120 на 120, задължителният вот обаче е демоде
КС не е затварял вратата за електронното гласуване
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Трима души в тези 25 години преход не сме спряли да пишем, че е необходима мажоритарна избирателна система – това са бившият главен редактор на „24 часа“ Валери Найденов, Емил Кошлуков, който даже внесе и такъв законопроект, и моя милост. Това каза пред ПИК бившият депутат от СДС и ексконституционен съдия Георги Марков, който в момента е юридически съветник на партия ГЕРБ.
Припомняме, че темата бе повдигната от „Движението за права и свободи“, което поиска въпросът за референдума относно мажоритарния вот, предложен от президента, да бъде редактиран и българските граждани да бъдат попитани дали желаят 100 процента мажоритарен избор на народните представители.
„Всъщност аз съм първият вносител в България на искане за референдум за изцяло мажоритарен вот и то е протоколирано в деловодството на Народното събрание от 20 май 1993 г. Тогава председателят на Народното събрание моят приятел Сашо Йорданов го подложи на гласуване – със 7-8 гласа то не мина“, припомни Георги Марков.
Той обясни: „Аз съм голям сторонник на мажоритарния вот по две причини – първата е, че личностният принцип е на преден план, хората знаят кого избират. Връзката между избрания и избирателите е по-голяма, няма анонимни депутати. И второ – това е всепризнато в европейската практика и в правната теория – мажоритарният вот води до по-стабилни парламентарни мнозинства.“
Според Марков обаче 100 процента мажоритарен вот днес няма как да бъде приет от водещите политически сили.
„Днес аз си давам сметка, че да се избират 240 депутати мажоритарно – няма как да стане. То не е в интерес на нито една от партиите, защото не гарантира влизането в парламента дори и на техните лидери и почти не създава никаква възможност в момента да влязат малките партии. За мен най-добра е класическата, смесена система – 120 от депутатите да бъдат избрани пропорционално и 120 – мажоритарно. Може да го наречем германски модел, възприет след падането на Берлинската стена и от Унгария. Тази система е най-справедлива, защото примирява предимствата и недостатъците на едната и на другата система (мажоритарна и пропорционална – б.а.).
Първите демократични избори – на 10 и 17 юни 1990 г., бяха точно по тази смесена система. Тогава отидоха 92 процента от избирателите до урните“, каза Георги Марков.
„Въпросът за мажоритарния вот трябва да бъде изключително добре прецизиран от народните представители, за да не стане така, че след провеждане на референдума да се окаже, че е имало напразни усилия на любовта и българските граждани да не са знаели за какво точно са гласували и да започнат спорове дали под мажоритарен вот се разбира преференциално гласуване по листи и многомандатни избирателни райони и каква част от народните представители ще бъдат избирани мажоритарно.
Ако става дума да се избират 24 или 30 души, то няма смисъл да правим референдум.
Затова парламентът трябва със съдействието на президента много добре да формулира въпроса - че става дума за чист мажоритарен избор, т.е. за едномандатни избирателни райони – поне половината народни представители да бъдат избрани мажоритарно. Това трябва да се каже точно“, заяви още бившият конституционен съдия.
Той коментира и темата за задължителното гласуване.
„То вероятно ще вдигне избирателната активност. Така е било и в България, когато в било въведено преди близо 100 години – 1919 – 1920 г.
Големият въпрос при задължителното гласуване обаче си остава и това го каза миналата година министър-председателят Близнашки – че по нашата Конституция гласуването е субективно право. Трябва лека промяна в основния закон – една алинея, ако гражданите гласуват и подкрепят задължителния вот. И трябва да има дебат в парламента – като ще е задължително, каква ще е санкцията. Ще бъдат глобявани хората ли, или ще бъдат лишавани известно време да заемат държавна длъжност и служба и т.н.
Общо взето, задължителното гласуване не е много модерно в Европа. А там, където се прилага, санкцията почти не действа - имам предвид Гърция.
Заслужава си да се види какво мислят българите, но за мен това е връщане назад в демократичното развитие на България. Защото ако на Орлов мост на 7 юни (1990 г. - б.а) някой беше казал на трибуната, че българите ще бъдат задължавани да гласуват, той щеше да бъде свален от орлите и хвърлен в Перловската река“, коментира Георги Марков.
По третия въпрос на президента за референдума – относно електронното гласуване, ексконституционният съдия заяви: „Трябва да се има предвид едно решение на Конституционния съд (КС) от 2011 г., с което конституционните съдии отменят експерименталното въведено тогава електронно гласуване - не защото по принцип то противоречи на Конституцията, а защото според българския КС към 2011 г. няма достатъчно гаранции за тайната на вота и принципа „един човек – един глас“. Дали към 2015 г. има такива гаранции, аз не мога да преценя, но очевидно КС не затваря вратата за електронното гласуване, но препоръчва законодателството ни да създаде гаранции за тайната на вота.“
