Георги Марков с ВЗРИВЯВАЩА ПРОГНОЗА пред ПИК: Изборите в Германия, Франция, Испания, Италия и Полша за една година ще обърнат Европа надясно
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Уважаеми читатели на ПИК, съвсем скоро започват серия от избори в Европа в страни, които определят нейния облик - Германия, Франция, Испания, Италия и Полша. След една година те ще покажат големия европейски завой надясно и залеза на Сорос. Ето аргументите ми:
Германия
Само преди десет години, ако някой беше казал, че Алтернатива за Германия /AFD/ в 2026 г. ще е първа политическа сила в страната, щяха да го помислят за луд.
През 2017 г. партията влезе за първи път в германския парламент със скромните 12%. Но днес тя вече е първа политическа сила според всички социологически агенции и води категорично с 29% на 22% на коалицията ХДС/ХСС на канцлера Мерц. Социалдемократите на някогашните именити министър-председатели на Германия като Вили Бранд и Хелмут Шмит удариха историческо дъно от едва 12%.
Как се случи това чудо, че всеки трети германец е от AFD и всеки трети иска лидера й Алис Вайдел да управлява? Сигурно великият баварец Франц Йозеф Щраус се е обърнала в гроба... Той предупреждаваше никога християндемократите и християнсоциалния съюз да не допускат вдясно от себе си политически субект.
Ами чудото се случи закономерно след Хелмут Кол при управлението на госпожа Меркел. Тя се гушна със социалистите и за ужас на Германия и Европа през 2015 г. покани другарите мигранти с крилатата фраза: “Елате, ще се справим!“. И те отидоха, а в резултат на което нападенията с мигрантски нож само за 2024 са 29 000. Да не говорим за премазванията на стотици германци на коледните базари в Мюнхен, Берлин и други градове, за малтретирането на хиляди момичета на новогодишната нощ в Кьолн и за ужас - в изнасилвания и убийства на малолетни, като ангелчето Миа в град Кандел.
На всичко отгоре ХДС/ХСС при Меркел прие гей браковете, с което окончателно превърна партията от консервативна в неолиберална, а Мерц пък тръгна да мобилизира младите, та да бие руснаците, а те не искат да чуят за такава храброст, знаейки, че не може неядрена Германия да бие ядрена Русия, която и преди да е ядрена, влезе в Берлин - преди по-малко от век. На всичко отгоре Зеленски и Байдън гръмнаха тръбата Северен поток, а германската икономика се срути. Мерц признава, че е налице рецесия и Германия няма вече да е социална държава.
Говорейки за Алтернатива за Германия е важно да отбележа, че в Източна Германия тя не просто е първа политическа сила, а води съкрушително пред системните партии.
Прочее, Източна Германия въстана срещу комунизма първите дни на ноември 1989 г.Източните, а не западните немци бутнаха Берлинската стена на 9 ноември вечерта, а сутринта незнаейки за това, Кол и Геншер отпътуваха за Полша.
И така, и сега промяната в Европа ще започне в Източна Германия. Малко остана до 6 септемвриу когато в Саксония-Анхалт ще се гласува за местен парламент. Проучванията дават смазваща победа на AFD с около 43% и реална възможност това да е първата провинция с десен министър-председател. В премиерския стол в Магдебург ще седне чаровният Улрих Зигмунд.
Възможно ли е, въпреки блестящата победа, ако AFD не направи 50%, всички депутати да се обединят срещу нея? Възможно е и това сме го гледали. Но мисля, че Сара Вагенкнехт ще разчупи санитарния кордон и ще осигури на Алтернатива за Германия необходимо мнозинство, за което вече направи изрична декларация. Вярно е, че красивата съпруга на Оскар Лафонтен е крайно лява, но по въпроса на въпросите за стоп на помощите на Зеленски, "да" на добрите отношения с Русия и връщане на тръбата, тя е на един акъл с Алис Вайдел.
Само две седмици след десния триумф в Саксония-Анхалт, на 20 септември AFD ще постигне съкрушителна победа в още една провинция Мекленбург-Предна Померания. Социологията дава резултат над 36%, далеч пред останалите партии. Очевидно Рощок и Шверин са се събудили...
В същия ден Алис Вайдел може да предизвика истинско земетресение на изборите в Берлин, където според мен ще победи, въпреки че всички европейски столици са бастиони на Сорос.
Мисля, че резултатите на изборите през септември ще ускорят падането на правителството на Мерц, след като 85% от германците не го искат за канцлер.
Без съмнение победата на Вайдел ще е голям шамар за Урсулата и Вебер и успех за Орбан, за който Алис публично каза, че е неин пример в политиката.
Франция
Президентските избори във Франция са вече насрочени с първи тур на 18 април. Те са решаващи за французите за десетилетия напред, защото Франция фалира и се ислямизира.
Това, че Франция фалира, го призна още миналата есен премиерът Франсоа Байру. На всяка секунда Франция губи в небитието по 5000 евро. Страната е на автопилот, без бюджет, приет от парламента, и крета с правителствени решения по един член от Конституцията. Това, че е ислямизирана, го написа в книгата си “Поражението на Запада“ светъл ум като Еманюел Тот, предсказал 1976 г. разпада на СССР, както и над 20 генерали и адмирали и много войници, писали на Макрон, че има държава в държавата и армията трябва да се намеси. Ислямът според тях ще победи християнството във Франция.
Всъщност и без тези светли френски умове цензурата не успя да скрие, че от миграцията на ножа във Франция хвърчаха глави на учители, полицаи, свещеници дори в храма.
Световното по футбол прикова вниманието на света и стана повод бившият испански премиер Мариано Рахой да каже, че френският национален отбор е силен, но в него няма французи. Същото каза и легендарният вратар на Парагвай Хосе Луис Чилаверт. Обвиниха ги, че са расисти, но аз мисля,че просто не са далтонисти. На мача Франция-Сенегал не се виждаше кой е европейският отбор. Да не говорим, че играе ли Мароко, по улиците на всички градове във Франция стават погроми, а веднъж в Монпелие изгориха френското знаме. Това, че българските телевизии крият, не значи, че не е вярно. Преди години черни жилетки напълниха парижко летище с викове “Франция не е на французите“.
Но футболът е бял кахър. Големият е, че след време етнически партии Африканско лято и Арабска пролет ще влязат във френския парламент, вместо да гласуват за Меланшон, което те правят в момента.
Може ли да се сложи край на описаното? Според мен победа на Льо Пен е последният шанс на Франция да скъса с макронизма. В края на изминалата седмица престижното издание Le Figaro даде коментар на поръчана от него социология - Льо Пен ще разгроми на балотажа Меланшон и ще спечели трудно с 52% на 48% над либерала Едуар Филип, премиер при Макрон.
Интересно е, че за пореден път либералният розов съд на Париж се намеси в президентските избори. След като преди години отсвири сигурния победител на десницата Франсоа Фийон, а след това дори набута в затвора президента Саркози, спасил нашите сестри и имащ право на втори мандат. Лани, заради ала-бала обвинения за някакви европари в ЕП от право да се яви на изборите беше лишена и Льо Пен. Наскоро обаче Апелативният съд, осъждайки я на три години условно на затвор, все пак й даде право да се явни на изборите догодина, макар и с електронна гривна.
Как да си обясним тази милост на либералните съдии? Ами уплашиха се от невероятната популярност на младока Жордан Бардела, който е толкова харизматичен, че при ралито с книгата си в цяла Франция правеше километрични опашки от млади момичета. Пък и взе за гадже млада принцеса и то истинска, а не менте.
Така с един удар два заека. Отстраниха Бардела, който няма как да не пусне Льо Пен, а тя ще се яви злепоставена, че е осъждана. Макар че Le Figaro изрично пише, че присъдата е толкова ачик менте, че не е ударила реномето й.
На втори тур ще се нахвърлят срещу Льо Пен всички и от кол и въже ще реват, че е фашистка. Вероятно Мбапе като герой от Мондиала ще рече, че демокрацията е в опасност. В тази игра, добре позната и от предишните избор, се включиха и клетите републиканци на славния президент Ширак.
Силният коз на Льо Пен е нейният опит и фактът, че партията й не е била в управлението и не носи вина за днешната френска съдба. Разбира се и обещанието, че ако бъде избрана, премиер ще е Бардела.
Победата на Льо Пен в страна като Франция ще е голям тласък на Патриоти за Европа, в които тя участва след учредяването от Кикл, Орбан и Бабиш, и тежък удар върху Урсулата, която тя публично ненавижда.
Испания
Изборите в Испания да насрочени за 23 май догодина, но може да станат и по-рано, защото Педро Санчес с прякор Хубавеца загуби мнозинство в парламента. Соросоидът Санчес загуби и миналите избори, но Народната партия нямаше партньори и той пристана на каталунските сепаратисти.
Сега няма да е така. Народната партия му води с 35% на 25% и което е много важно - дясната партия Vox на орбаниста Сантяго Абаскал е трета политическа сила с 18% и дясната коалиция е в кърпа вързана, при това добре изиграна вече в Мадрид и Андалусия.
Италия
В Италия изборите са наесен догодина, но може да се изтеглят напролет, за което Мелони вече говори с президента с мотив бюджета.
Джорджия ще изкара пълен мандат, което е невероятно за Италия. Но за жалост, загуби при активност над 50% референдума за реформа в съдебната власт. Въпреки това Джорджия има солидна преднина от 29 на 22% пред социалистите. Влизат и коалиционните й партньори от Форца Италия и Лигата на вицепремиера Салвини.
За управляващата дясна коалиция се яви проблем. Един известен италиански генерал се отцепи от Салвини и атакува не само него, но и Мелони, че едно говорили преди изборите, а друго правят, като са на власт. Това прочее не е съвсем лъжа. Десните избиратели не гласуваха за Мелони да се целува с Урсула и да остави Байдън да й мирише косата.
Този крайно десен генерал, уволнен от армията заради книга, показваща, че Европа е надолу с главата, се казва Роберто Ваначи, а партията му Fature Nazionale. Колко ще вземе, не е ясно, но колкото и да са, ще ги вземе от управляващата десница. Затова Джорджия и Таяни обмислят гръцки вариант - партия и коалиция с резултат над 40% получава бонус депутати, за да управлява с парламентарно мнозинство.
Джорджия, която тръгна от 4%, когато Орбан й ходеше на митингите, обаче показа, че лавирайки, все пак иска да се задържи на около 30%, което й дава шанс да повтори мандата си като добър ученик на Берлускони.
Полша
Туск е пътник. Той загуби миналите избори от Право и справедливост на Качински и Моравецки, но те нямаха с кого да се коалират и той стана премиер на ляв блок.
Сега обаче нещата не изглеждат така. Туск и Качински са на кантар, но както показа и победата на президентските избори на Карол Навроцки, дясна коалиция с мнозинство над 50% е възможна.
Право и справедливост има много яка кандидатура за премиер в лицето на Пшемислав Чернек, който неизбежно ще намери общ език с Конфедерацията на десния Славомир Менцел, взел 15% на президентския вот и цели 36% всред младите, както и ултрадесния Гжегож Браун.
Вече излиза информация, че Орбан заминава за Полша за подкрепа на Качински през септември, а той е много харесван от десните поляци особено като даде политическо убежище на Романовски и други консерватори, преследвани политически от Туск.
Какво ще стане, ако на една маса в края на 2027 г. на Европейски съвет седнат един до друг Вайдел, Льо Пен, Мелони и полските и испански консерватори, плюс върналите се на бял кон Бабиш и Янша, както и Фицо и задаващият се Херберт Кикл в Австрия? Ами Урсула ще падне, а Европа няма да е същата.
Какво ни чака, ако статуквото се запази? Ами миграция, трети пол, цензура, политически разправи с опозицията и което е най-лошо - вместо прокси, директна и загубена война с Русия.
