Георги Харизанов в ПИК и "Ретро": Главчев срещу Просто Киро – краят на лудостта
Последвайте ни в Google News Showcase
„Ей сега ще видите, като Главчев е на ГЕРБ и с тоя вътрешен министър, какво ще стане на изборите“, рече Просто Киро. Гаче ли не помним как изглеждаше служебното правителство с негово участие и изборите тогава, гаче ли сме забравили „ала-бала с президента“ и пипането на машините, заместник-министъра, който ровеше с флашка и сваляше кодове, или Бойко-Рашковите акции по домовете рано сутрин, когато маса хора бяха нахвърляни по земята от МВР без никакви доказателства, без никакви обвинения, без никакви правни последствия. Просто ей така, за назидание. Назидание, за което сега (пак) ще плащаме обезщетения на тормозените.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Та както винаги, когато говори Просто Киро – съпоставете казаното с фактите и историята и не му обръщайте внимание на човека. Той толкова си може и това се видя от съдбата на управленията, докоснали се до неговата политическа магия.
И счупеният часовник обаче показва вярно времето два пъти дневно. И в случая Просто Киро е прав, макар и без да иска, и не заради неговите Прости тези. А защото резултатите от изборите наистина зависят в голяма степен от Димитър Главчев и неговото служебно правителство. Защо?
Личността на Димитър Главчев е тясно и неразривно свързана с ГЕРБ в политическото си битие. Избран от парламента на деполитизирана позиция, назначен от президента начело на назначено служебно правителство, а не на избрано партийно такова – ок, всичко това е вярно. Но е вярно и че всички грешки и неуспехи, каквито всяка власт има, ще бъдат писани само и единствено на сметката на Бойко Борисов. А за грешки и неуспехи прясно наританите (отново) от властта аматьори от Промяната ще дебнат денонощно.
Диаграмите с мостовете и магистралите на Асен (няма майтап) и с плодовитостта на Просто Киро (също няма майтап) показаха за сетен път, че тези момчета нямат никакъв проблем да си създадат паралелна реалност и щастливо да си живеят в нея. И съдейки по гласовете за тях, очевидно не са сами в тази приказна история. От утре същите тези диаграми ще заживеят втори живот, правейки всевъзможни чудодейни паралели със служебната власт в старанието си да убедят обществото, че по-добро управление от това на Промяната няма и не е имало.
И в интерес на същото общество е на тази лудост да се противостои. Но как?
Да си послужим с една стара максима, често използвана в бизнеса и спорта: Най-трудни за измисляне и прилагане са простите решения. И сегашната ситуация е точно такава. А именно: Служебното правителство трябва да е служебно правителство. Нищо повече и нищо по-малко. Служебното правителство трябва да е тихо, професионално, дистанцирано и безпристрастно. Служебното правителство не трябва да залита в политически сблъсъци, не трябва да взема ничия страна, не трябва да ревизира, да репресира, да посочва и да преследва.
Накратко: Служебното правителство трябва да бъде всичко това, което онова служебно правителство на Стефан Янев – с Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Рашков в него, не беше.
Кабинетът „Главчев“ има за задача да организира изборите, да не спира работата на администрацията и да не се намесва в политическите междупартийни процеси. Да продължава работата по приоритетните за държавата политики, без да чертае нови, да не се занимава със стратегии и дългосрочни договори и да не се събужда сутрин с мисълта, че светът започва от него и че ще управлява завинаги.
На лудостта се противостои с нормалност. А нормалността означава обрани в публичните си изяви експертни служебни министри, които да не възпаляват обществото и да не разпалват партийни страсти. Служебни министри, които да успокоят и канализират работата на администрацията и да задвижат наново секторните процеси в интерес на частния бизнес и работодателите.
На изнасилването на политическата система се противостои със законност и принципност. Не е работа на служебното правителство да преразглежда дългосрочни договори и стратегии, нито пък да чертае и подписва нови такива. Служебното правителство е обратното на договора с „Боташ“, на цирка с ПростоКировите електромобили, на евтините представления с писмата за инвестиции (нито една сбъднала се) и източените язовири.
Димитър Главчев е професионален технократ. Човек на числата, реда и правилата. Успее ли да пренесе тази студена материя в работата и поведението на бъдещия служебен кабинет, успехът ще е на негова страна. Тръгне ли по иначе лесната и изкушаваща плоскост на политическите сблъсъци, ревизиите, скандалите, сензациите и оплюването на доскоро управлявалите – нищо добро не чака нито самото управление, нито и без това разделеното на агитки и настръхнало общество, нито България. Особено погледната отвън.
Нямаме никаква нужда от още сензации, още скандали, още конфликти, още обяснения, още среднощни брифинги и контрабрифинги. Нагледахме им се. Нямаме нужда от служебни министри, неизбирани от никого, да започват всяко изречение с „АЗ“. Нямаме нужда от нови кандидати за звезди, от нови атрактивни марионетки на политическия инженеринг, от нови харвардски възпитаници и продавачи на екстракт от морков и кокиче.
Има остра нужда от експертност, от професионализъм, от дистанцирано поведение и охлаждане на страстите. Имаме нужда от това хората за момент да забравят от коя агитка са и да започнат да се усмихват. Имаме нужда от това хората да усетят, че им служат квалифицирани експерти, а не зариците и насковците. Имаме нужда от това хората да повярват в бъдещето си, да приемат държавното управление за нормално и за момент дори да забравят за съществуването му.
Нагледахме се на Просто Политика. Време е да си починем от нея. И от авторите ѝ.
И ако Димитър Главчев успее в тази си мисия, то позитивите ще са и за него, и за всички, на които това служебно правителство неизбежно ще бъде приписвано. От Румен Радев, през ГЕРБ и Бойко Борисов, та до статуквото, Пеевски и кой ли още не. Шансът на всички изброени е да покажат и докажат, че са по-добри от Промяната. Дори и с мълчанието си.
Ако Главчев не успее? И за тук има една стара максима: Искахме да го направим по-добре, ама стана както винаги.
Дано този път стане по-добре. А не както винаги.
