Георги Харизанов в ПИК и "Ретро": Кой ще яде шамари на изборите. Кашата на Херо Мустафа
Последвайте ни в Google News Showcase
Кашата, предизвикана с протестите от 2020 и активностите на Херо Мустафа впоследствие, доведе до една поредна нова реалност в политическия и обществения живот у нас. А именно: Няма никакво значение от кого е съставена една власт. Няма никакво значение от кои партии е съставено едно управление.
Деполитизирането на политическия живот (точно така, да) доведе до изличаване на разговора за идеи и идеологии и тяхното пълно игнориране до степен, до която автентично десните нямаха никакъв проблем Корнелия Нинова да им е вицепремиер и да ги пляска през ръцете всеки път, когато се опитваха да са лоялен член на НАТО. Антистатукво партиите като ПП и ИТН нямаха никакъв проблем да управляват с най-старата партия, олицетворяваща статуквото – над стогодишната бивша комунистическа партия на дядо Димитър Благоев, Тодор Живков, Луканов и Виденов.
Брандирайте едно управление с „антимафия“ и спокойно може да направите Ханибал Лектър министър на правосъдието. Брандирайте го като „евроатлантическо“ и спокойно може да утроите външния дълг и инфлацията, без никой да ви каже копче. Кръстете го „антистатукво“ и хората ще започнат да си затварят очите за всеки случаен аматьор, когото сте домъкнали на поредния важен пост. За вас го правим, хора, за добро е цялата работа.
След тези избори ситуацията няма да се промени. Ще се променят балансите и някои партии ще отнесат напълно заслужени шамари от избирателите, но агитките ще направят така, че да видим парламент в, общо взето, същия състав. И пак да ни е все едно кой ще влезе в правителството – вече всички ги познаваме до болка.
Затова е време отново да си кажем сега, преди кампания, не какво управление искаме като състав, а какво управление искаме като политики. Политики. Защото това всъщност беше, е и си остава истински важният разговор. За политики, а не за скандали, снимки, пудели и назначения.
България има нужда от управление, което да не се срамува от нацията си, от историята си и от традициите си. И да ги промотира, отстоява и защитава с всички сили и на всяка цена. Съседите ни трябва да разберат (отново), че България няма да прави компромиси с историята си и да влиза в измислените филми на Коминтерна, титовска Югославия или великотурските мечти на Ердоган и Давутоглу с тяхната „стратегическа дълбочина“. България трябва да бъде добър съсед и надежден съюзник, но и уважаван конкурент със здрав гръбнак. И всеки, който е решил да живее в България – временно или за постоянно, трябва да е наясно с това. Че това е най-старата държава в ЕС и страна с хилядолетни култура, традиции, обичаи и порядки. И всеки, който не уважава и почита правилата и законите ни, ще бъде превъзпитан с цялата сила и тежест на закона. Или ще бъде неучтиво помолен да напусне. Веднага.
България има нужда от управление, което да реже разходи, дефицити, дългове и инфлация. Управление, което да спира всякаква държавна намеса в икономиката, което да стимулира и защитава свободния пазар и свободата на частното предприемачество и което да се занимава единствено с гарантиране на правилата, които да позволят на най-добрите да успяват и да растат. И така да създаде онази силно конкурентна среда, която да дава на потребителите най-добрия възможен продукт на най-добрата възможна цена. И така да станат конкурентни и на чуждите пазари. Не ни трябват нито таваните на цените на Корнелия, които да опразнят рафтовете като в края на комунизма, нито инициативите на нелепия министър Богданов, които да учат световните лидери в бизнеса как се продават хранителни стоки на най-ниска цена. „Свобода и всекиму своето“ е казал Васил Левски. Време е да бъде чут. И разбран.
България има нужда от управление, което да превърне демографската политика в приоритет. Противно на тезите на МВФ, Кристалина Георгиева и Асен Василев за увеличаване на данъците, на страната ни ѝ трябва пакет от данъчни облекчения за млади хора и семейства, които да стимулират раждането и отглеждането на деца. И в много случаи – да го правят възможно от икономическа и финансова гледна точка. Всички мерки в тази посока са безкрайно нужни и безкрайно закъснели.
Имаме нужда от управление, което да не робува на догми и да преследва националните интереси при всяка възможност и по всяко направление. Което да не се страхува да използва правото си на вето в ЕС, когато транспортният ни бранш е удрян с пакети „Мобилност“ и прочее френски комунизми. Което да не се страхува да осигури на българския бизнес най-евтината енергия и най-евтините суровини, без значение от това кое посолство и кой посланик ще останат с пръст в уста. Което да не се страхува да удари със защитни мита дъмпинговите вносове, да стимулира и защити родните производители и да лобира за тях винаги и навсякъде. Което да не се страхува да обложи транзитния трафик с по-високи тол такси и да инвестира парите в нова българска инфраструктура, а не да ги подарява на международните камионджийски фирми.
Време е държавата отново да започне да харчи толкова, колкото бизнесът успява да генерира с данъците, които плаща. А не да си купува гласове и предизборни лозунги с нови дългове.
Време е държавата да осъзнае, че силните съюзи се състоят от силни нации. И че да си патриот и да си защитаваш националните интереси не е повод за критика, а за уважение. От всички.
Време е държавата да осъзнае, че заплахата от мултикултурализма и анархиите на западните ноу-гоу зони, гета и палаткови лагери не е отминала. А тепърва ще дойде. И само горда държава със здрав ред може да спре тази съвременна чума, превърнала знакови европейски столици в невъзможни за нормален живот фавели.
Какъв ще е съставът на следващото управление, е Божа работа. Какво ще искаме от него обаче, е наша. На обществото. И ако не сме наясно какво искаме от една власт, никога няма да сме наясно дали властта се справя или не. Няма как да знаеш дали си на прав път, ако не знаеш къде отиваш.
Ние знаем какви искаме да бъдем. Горди, уважавани, успели и богати. И всеки политик, който не работи за тези цели с ясното съзнание как да ги изпълни, няма място нито във властта, нито в парламента, нито в телевизора.
Аман.
