Георги Харизанов в ПИК и "Ретро": Розовите еднорози и спасяването на Синя София
Последвайте ни в Google News Showcase
Така е, уважаеми читатели.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Столиците живеят свой собствен политически живот. В цяла Европа, че и в цял свят столиците са прогресивно-либерално средище на леко надменен и снобарски успех. Градове със значително по-висок стандарт на живот от останалата част от страната. Градове, чието икономическо, културно и политическо развитие отдавна е откъснало от провансалската коренящина на презряната вътрешност на страните им. Коренящина, причиняваща на най-новодошлите глобални либерали тежки комплекси от произхода им и превръщаща ги в левичарски радикали, тръгнали на тежка война срещу собствените си история и традиции.
От Великобритания, Германия, Унгария, че чак до съседен Истанбул столиците на традиционалистки общества с консервативни правителства и президенти се управляват от прогресивни либерали, избрани от модерното гражданство сякаш напук на народняшките партии. Защото гражданството не само се срамува от народнячеството. То в своята левичарска либерална същност презира и иска да заличи и асимилира в безполовите си безпартийни безидейни редици и народнячеството, и народа, и историята му, и традициите му.
София, за съжаление, не прави изключение. За да няма ляво и дясно, за да са модерни, за да накажат статуквото и хората от крайните квартали, за да покажат на тия там в провинцията как се правят нещата, софиянци направиха своя модерен, прогресивен, глобален, джендър-флуиден и дигитален избор. Вот, основан върху модерните разкази от социалните мрежи и дългогодишното наслагване на агресивна омраза, поднесена по иначе закачлив и непринуден начин. С мемета. Със смешки. Със закачки. С пърформанси. С чадърче и шезлонг върху купчината пясък по време на ремонта на Графа – гаче ли къщите на тия с пърформънса са строени от карбонови нишки, а не от забъркан с пясък бетон. Голяма смешка.
Проблемът е, че както в изброените по-горе столици и държави, така и в един Ню Йорк например кампанията свършва. И идва време за работа. И няма никакво значение, че се казваш Майкъл Блумбърг и си медиен и хай-тек богаташ (какво съвпадение), подлъган от съветници и партийни функционери (още едно съвпадение), че ще станеш суперкмет само за малко и после пътят ти към върховната власт в държавата ще е напълно открит (още едно съвпадение). Защото няма какво да се обърка, нали?
Успял човек, доказал се в бизнеса, с голяма подкрепа от ляволибералното статукво, популярен и уважаван заради кариерата си до момента, симпатичен на външен вид и с прилични комуникационни умения.
Ню Йорк тръгна по пътя на социалния либерализъм, довел до купища социални придобивки, привлекли паразитиращи върху тази система знайни и незнайни мигранти и бежанци. Понастоящем задължително настанявани от общината (такъв е законът), където успее да намери. Например в конфискувани частни хотели (такъв е законът), където се настаняват прииждащите орди с мигранти (не е шега).
Едва ли някой се изненада, че след похарчени 935 милиона долара за единична кампания, и то на предварителни избори – абсолютен рекорд в американската и световната политика, Блумбърг безславно отпадна от вътрешната битка за президентска номинация на демократите през 2020 г. и де факто се пенсионира от активната политика.
А спомняте ли си сладките текстове в добрите медии на добрите сили, когато кметове на Будапеща и на Истанбул станаха опозиционни ляволиберални избраници? Толкова радостни възгласи и грешни прогнози не е имало, откакто Евгени Дайнов нарочи Марешки за втора политическа сила. „Началото на краят“, „Орбан е пробит и си отива“, „Ердоган изгуби Истанбул и скоро ще приключи“. Е, къде са сега прогнозите, къде са Орбан и Ердоган и какво стана с вълната от модерен прогресивизъм, която щеше да направи чудеса напук на отрудените илитерати от прованса?
Много е лесно да се критикува статуквото. Много е лесно да се сочат грешки, да се търсят кусурчета, да се снимат ръчета и крайчета, да се поизвади някое паве, да се пипне на фотошоп някоя трамвайна релса. Лесно е, работи и носи популярност. Няма спор. Лесно е да се осмее багеристът с анцуга, синът на работниците от крайния квартал с евтиния анцуг, да се презре онзи с държавното образование, който не знае брилянтно английски и не е в час с последните писове на технологиите, модата, устройствата и електромобилите. Като нямате пари за електромобили, ще ядете пасти. Или няма да влизате в центъра. На Мария-Антоанета ѝ е все тая. На Борис Бонев – също.
И да, ако искат да са част от балона на успелите, на образованите в чужбина, на говорещите прекрасно чужди езици, на стилно облечените, на хай-тек гурутата, на най-осведомените и най-знаещите и най-можещите, ще гласуват точно за тези хора и ще ги изберат. Иначе общността ще ги изхвърли при онези с анцузите и биричките. Тоест в провансалското народняческо нищо на произхода, от който клетият модерен прогресивист така отчаяно се срамува.
„Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш“. Ах колко вярно и забавно звучат тези думи. За пореден път и за сметка на два милиона души. Ето ви властта, няма ляво, няма дясно активисти. Заповядайте, господа „идологиите са остарели“. Започвайте смело, „като спрем кражбите, ще има пари за всичко“ гурута.
Да, гледахме го абсолютно същия филм с държавата преди две-три години, но явно част от избирателите имат нужда от още. Е, започнаха да си го получават. За жалост, заедно с всички останали.
Оказа се, ча екипа никакъв го няма. Напускащи и пристигащи заместник-кметове, които обаче не са заместник-кметове, а съветници на граждански договор. Блокиран и неработещ общински съвет, който трети месец е в първо заседание без никаква идея как да го добута до второ. Нулева 2024-та без очертаващ се скоро бюджет, план-сметка за почистване, стратегия за инвестиции в инфраструктурата и така жарко обещаваните кристален въздух, бърз и точен като швейцарски часовник градски транспорт и преливаща от всеки квадратен сантиметър зеленина.
„Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая“. Запомнете тази политическа смешка и на следващите избори не пипайте пак червения котлон на промяната. Едно опарване в държавата и едно в столицата ни стига.
С такива спасители врагове не ни трябват.
