Георги Харизанов в ПИК и "Ретро": Ще пътува ли Ники за вкъщи. Хронология – от мурмурандум до маймунджилъци 

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

След борбата на Кирил Петков да произнесе думата „меморандум“ е редно да преминем към нова трудна дума – маймунджилък.

Цялостният цирк, който се разиграва пред очите на българския гражданин (и по-важното данъкоплатец), не може да бъде описан по друг начин освен като маймунджилъци.

Коалицията, която се нарича по всякакви странни начини, но не и така от медиите, очаквано забуксува при ротацията. Как точно се случи това не чак толкова неочаквано събитие?

Първо дойде изискването академикът по физикохимия Николай Денков да стане външен министър, а не да се върне в обичайната си и вече позната роля в Министерството на образованието.

Тази екзотична идея изненада всички, дори и самия Денков, и абсолютно никой не разбра защо беше нужно това изискване на Кирил Петков (завършил Харвард) и Асен Василев. Да кажем, че са фенове на симетрията и пълната врътка (както си е прекрасната българска дума за ротация) на министерските кресла с Мария Габриел.

Неизвестно остава дали това е консултирано с посолството по стара традиция на ПП, но със сигурност не беше с малката или голямата коалиция. Най-добрият мотив, който може да бъде намерен, е, че на Ники просто му се е пътувало. Явно е завидял на някои други министри, които им се събира повече време в полет, отколкото в съответните им министерски сгради.

След това дойде легендарният мурмурандум, с който, макар и комично, се връчваха регулаторните органи на републиката на съответните партии, но най-много на ПП.

Аматьорщината обаче се затвърди, след като Кирил Петков беше заловен да се среща със Спас Русев, де факто имащ цялата власт във „Виваком“, точно покрай регулаторния мурмурандум. Със сигурност трябва да е случайно, че точно тогава един от регулаторите – Комисията за защита на конкуренцията, трябваше да се произнася за интеграцията на „Булсатком“ във „Виваком“, което им даваше лъвския пай от телекомуникационния пазар в държавата.

Но пък може да са си говорили за футбол, да речем – знае ли човек.

По принцип добре възпитаните хора пускат някои неща да отшумят и да останат в историята, без повече да ги споменават, за да не ритат падналия – в случая мурмурандумът на Кирил Петков увехна и остана само спомен.

След като стана ясно, че мурмурандума няма да го бъде и регулаторите няма да бъдат овладени толкова лесно, си дойдохме на думата – министерските кресла.

Който каквото и да ви говори, винаги става дума за тях,

ГЕРБ проявиха търпение и макар да са първа политическа сила, през първите девет месеца на ротацията имаха само Мария Габриел като външен министър. Няма нищо по-нормално, когато тя стане министър-председател, да бъде заместена от друг кадър на партията.

Оказа се, че това е проблем, защото Ники трябва да попътува.

Оказа се също и че евроатлантическото алиби не е било чак евроатлантическо, след като Кирил Петков (завършил Харвард) каза, че не би трябвало да се изключва БСП от възможни мнозинства в Народното събрание.

Със сигурност БСП е от партиите, от които може да се очаква да гласуват евроатлантически, нищо че няма нито една такава позиция през последните три години – поне.

Три години, през които „Продължаваме промяната – Демократична България“ бяха в коалиция с тях. Вярно, че въпросът „Ама вие нали бяхте коалиция с тях“ упорито (и навярно напълно случайно!) се избягва от същите медии, които избягват и употребата на думичката „коалиция“. Както и избягват въпроса „Ама как така сте срещу президента Румен Радев, като го подкрепихте за втори мандат“ или „Ако не бяхте назначени за служебни министри от президента Румен Радев, нямаше ли Кирил и Асен да са абсолютно неизвестни“.

Същите и които от утре няма да смеят да попитат „Ама вие нали бяхте коалиция с ГЕРБ“.

Но това са медийни проблеми, да се върнем на министерските кресла.

За ужас на всички сухоземни костенурки и целия бранш ГЕРБ склониха Зарица Динкова да остане министър на туризма.

Както и за редица други кресла.

Сега се оказа, че проблем е министър Тагарев. Поради каква причина е ясно – както ГЕРБ е само маркетингов враг (както казва Кирил Петков, завършил Харвард, в един изтекъл запис), така и министър Тагарев, в битието му на „ястреб“, е маркетингов министър – държан там като евроатлантическо алиби за безпринципната коалиция.

Всъщност дори основните рупори на демократическата общност като Веселин Стойнев в „Дойче веле“ го атакуваха по-яростно дори от „Възраждане“. Заради забавените доставки на техника и екипировка от България за Украйна.

Всъщност министър Тагарев е трагична фигура, паднал жертва точно на тези, които уж го защитават, а всъщност го използват, за да се скрият зад него. Ако не ставаше дума за Министерството на отбраната, когато на има-няма 300-400 километра от България се води ужасяваща война, щеше да е комично.

След назначението му наложиха ислямски педагог за съветник – чисто партиен кадър. После гръмна скандал, когато въпросният съветник се беше правил на мъж пред медицински сестри в „Пирогов“. Ако си мислите, че това не е причина и за последвалата война срещу „Пирогов“, жестоко се лъжете.

След това за пресаташе – някаква дама със знаменца на дъгата в социалните мрежи, обърка Росица Кирова с Росица Кирилова.

Съжалявам, но и Роналд Рейгън не би могъл да оцелее, когато партийно са му спуснали верни, но посредствени „помощници“. Само можем да си представим какви други експерти са успели да сложат там от ПП-ДБ.

Министерската позиция обаче е такава, че носи отговорност за глупостите на подчинените си – затова няма нищо драматично, ако министърът бъде сменен. Със сигурност това е ясно дори на хората в „Продължаваме промяната – Демократична България“.

В крайна сметка всичко е добре, щом завършва добре. Нито на избирателите на ГЕРБ, нито на тези на ПП-ДБ им харесва сегашната сглобка. Избори обаче биха възпроизвели същия резултат. Може би с малко повече места за ГЕРБ, но все пак недостатъчно за самостоятелно правителство.

А всички други „сглобки“, особено в сегашната геополитическа ситуация, са немислими.