ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ГЕРБ взеха най-много гласове на изборите – и веднага се покриха. Нито се виждат, нито се чуват. До публиката долита само неясен тътен от вътрешни драми и разправии. А след кратко отсъствие, в дискусионните форуми на големите новинарски сайтове се върнаха онзи тип гербери, които пишат спуснатото от централата. Но и те са с доста оклюмали гребени. ГЕРБ победиха, но са в очевиден потрес от резултатите. Въпросът е: защо? Какво толкова различно очакваха, та сега изпадат в ступор? Отговорът, на повърхността, е очевиден. В дълбочина обаче е тревожно мътен.
Герберите бяха напълно убедени в онази 10-14 процентна преднина, която им даваха близките до тях социолози, с цената на грандиозен скандал със своите колеги по гилдия. Такава преднина, разбира се, не съществува откак, още миналия октомври, БСП и ГЕРБ постигнаха прословутия „примерен паритет” на обществена подкрепа. Тогава? Тогава, знаейки, какво представляват ГЕРБ, си представяме следната домашна картинка: Висш гербер (ВГ): Дай ни десет-петнайсе процента преднина, нема да се минеш. Виден социолог (ВС): Ама после как ще гледам клиентите си в очите? Кой ще ми поръчва проучвания, след като се види, че напрягам данните? ВГ: Данни-манни... Ти пиши процентите, накрая ще излезат. Гаранция. А ти ще станеш светило номер едно в социологията – само ти ще си познала. ВС: Ама как ще стане тази работа, като няма такива проценти? ВГ (палейки пура и излягайки се на креслото): Това не го мисли. Уредили сме го. Немаш грижа. Държавата е наша, печатницата е наша и правим, каквото си искаме.
Не само аз забелязах, че въпросните 10-тина процента преднина се изпариха, когато в печатницата в Костинброд бяха спряни 350 000 нелегални бюлетини. Но аз пък нито за секунда не вярвам, че за ГЕРБ всъщност са гласували дори толкова хора, колкото излизат по сметките на ЦИК. Някъде из системата има шменти-капели с поне стотина хиляди гласа. Рано или късно ще се разбере и това. Ще се разбере и не само това. Оттук насетне, след като изпусна властта, върху ГЕРБ ще се изсипват последиците от схемите и шменти-капелите, с които герберите се занимаваха в последните години. Уплашени за живота си гербери ще изпищяват внезапно в медиите, както вече направиха Емо Ротманса и Миро Мършата. Други ще напускат, за да „отделят повече време на семействата си”. Трети, надушили приближаващата прокурорска жега, тихичко ще си събират бохчичките и ще изчезват от погледа на публиката. А прокурорската жега приближава. Индикациите са, че Цацаров не действа на своя глава. Текат много сериозни разследвания за грандиозни, покъртващи въображението престъпления и далавери. Тези разследвания са решително подкрепяни от съюзниците на България по линия на ЕС и НАТО. Никак не е случайно, че дори шефът на ЕНП, пристигнал в България да подкрепя ГЕРБ (което ще му излезе през носа), внезапно си хвана самолета обратно часове преди закриването на кампанията на Борисовата партия. Имаше си причина човекът. От момента, в който Цветанов изтърси, че Станишев си купил президентството на ПЕС, ГЕРБ са прокажените на Европа. Няма западен политик, който да се здрависа с тях. Страх го е да не се зарази. Затова единственият външен държавник, поздравил Борисов за победата се оказа... турският премиер Ердоган. А Турция не е член на ЕС, нито Ердоган е член на ЕНП. Все едно да те поздрави Фидел Кастро... ГЕРБ успя обаче да направи една много голяма беля – да убеди към 50-60 000 десни гласоподаватели, че Борисов е единствената преграда пред „комунистите”. И те се втурнаха да го подкрепят точно в момента, в който гербаджиите се превърнаха в прокажените на Европа – докато главният български „комунист” си е президент на европейските социалисти.
Сега тези десни ще трябва да отстояват своя избор, да закрилят ГЕРБ и да овикват всички останали – дори прокуратурата, Европа и Америка – че били „комунисти” или „рубладжии”. С нетърпение чакам да видя, как Държавният департамент на САЩ ще се окаже пълен с „комунисти”... Бившите десни ще изпаднат в напълно идиотска ситуация и ще се окажат и те прокажени, с когото никой не иска да си има работа. Но в краткосрочен план тази неочавана подкрепа снабди ГЕРБ с нови трубадури, които имат немалко влияние в обществото. И тяхната защита на ГЕРБ оттук насетне ще се превръща в сериозна пречка пред онова цялостно преосмисляне на властовата конструкция на властта, което вече тече – и което ще завърши с нова политическа и партийна структура на България. Вятърът на промяната обаче вече тръгна и в крайна сметка ще ги издуха, заедно с ГЕРБ, от арената на историята. Може би всъщност точно полъха на този вятър усетиха и самите гербери. И затова се покриха в момента, в който „победиха”.
