ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политиката у нас не само няма почивен ден, но за нашите политици няма нищо свято. За тях няма духовна празничност, няма смирение, няма поведение за пример на обществото. Първи доказа това новият министър на образованието, който още преди да сме му запомнили фамилията, взе, че се изтърва и издума неща пред учениците във Враца, за които се наложи после да се обяснява като продавачка на Женския пазар, хваната да пробутва мухлясали маслини за пресен зарзават. Но какво да го правиш – новобранец е в политиката, може да се случи с всеки, особено ако се е взел прекалено на сериозно. Или бързешката си се главозамаял. Вярно, човещина, но с кофти качество.
Случаят с Румяна Бъчварова е друг – тя е най-интелигентното, доскоро непартийно същество от първите редици на ГЕРБ. Точно преди Рождество тя витиевато обясни, че ако някоя от партиите, които формират мнозинството, оттегли подкрепата си от правителството, предсрочните избори не са първият вариант, тъй като „конституционно има много възможности пред управлението“. И по повод прокараните от ГЕРБ с подкрепата на ДПС промени в пенсионно-осигурителния модел упрекна Реформаторския блок, че се държи като опозиция и даде да се разбере, че подкрепа от ДПС ще се очаква и занапред.
Казаното не е обикновено обяснение, а направо предупреждение. То е нещо повече от медийно блъфиране в играта на политическия покер, насочено колкото до реформаторите, толкова и срещу патриотите. Кому бе нужно всичко това? Вместо да чуем логичното: „Не можем на никого да забраним да гласува „за“ всяко направено от нас предложение“, г-жа Бъчварова продължи: „Фактът, че не избрахме ДПС за участник в това правителство, не означава, че ги отстраняваме от целия демократичен и парламентарен процес.“.
Фактът обаче е съвсем друг, за съжаление, и той е в публичното самосваляне на гащите. Лъсва, поне според мен, зле прикритата под туниката на властта, зависимост на ГЕРБ от ДПС. За икономическите и бизнес интереси на отделни персони отдавна се говори, но на политическо равнище подобно заявление е повече от знаково. Не става дума за реверанси на благодарност към това, че Доган, Местан и Пеевски свалиха БСП и Станишев от власт. Не става дума само за конституционни варианти при евантуална политическа криза, а за опасно ръгане в ребрата на коалицията и нейните поддръжници. При това в най-болезнената им точка – нито АБВ, нито РБ, нито ПФ искат да чуят за каквато и да е солидарност със Сараите.
Първото последствие от това дойде от площадчето на с. Могиляне. Оттам към соловото предпразнично песнопение на г-жа Бъчварова веднага се включи с исото си протодякона на политическото нахалство г-н Местан. От площада на с. Могиляне той също отправи предупреждение към обществото, че ГЕРБ ще бъде свален от власт, ако не се разграничи от ретроградния „Деформаторски блок“, чиито най-изявени представители са д-р Москов и Валери Симеонов.
Да оставим наглостта на мислещия се за всесилен паша, а да погледнем какво има отвъд думите му. Те, както и тези на г-жа Бъчварова, са знак, че ДПС държи с нещо много мощно ГЕРБ. Защото нито Доган, нито Местан говорят празни приказки. Особено, когато предупреждават. И за мен това е първата пушилка, която трябва да ни подготви, че през 2015 г. ще има предсрочни избори.
Такъв ли е бил предварително одобреният сценарий на задкулисието или присъствието на РБ и ПФ в Народното събрание наистина застрашават интересите на ДПС, преценете сами. Но едно е очевидно – младите политици от средите на Реформаторите са с чисто минало, нямат никакви зависимости от ДПС, не са имали нито тайни или явни бизнес връзки с обръчите от фирми на Доган, а същото може да се твърди и за лидерите на ПФ. Каквито и кусури да имат тези нови политици, каквито и изцепки да правят от време на време, те явно са трън в очите на мафията и политическата каста, която управлява спектакъла зад кулисите на народния ни театър.
Разбира се, ако има нови избори и двете формации ще съберат още по-голяма обществена подкрепа, не само защото са антифеодално и антимафиотски настроени, а защото е видно огромното им желание да променят нещата у нас и да ги преподредят по правилен начин. Друг е въпросът, че хаосът на тази територия е толкова голям и объркващ, че и Гопод да слезе от небето, ще има да се чуди откъде да захване, откъде да начене оправията – хем да спазва демокрацията, хем да й извади гнилите зъбки.
Гледачките при Гала предвещават, че следващият президент отново ще е от ГЕРБ. Но това може и да не се сбъдне. Защото ако през идната година това правителство наистина падне, първо Вежди Рашидов ще трябва публично да си обръсне брадата и да се отрече до три пъти от Бойко Борисов. И второ, действителни ще се окажат съмненията, слуховете и шушукането, че най-голямата партия у нас, членка на Европейската народна партия, е най-вече членка върху скутите на Доган. А оттам, както помним, минаха и заминаха и други членки – СДС, ОДС, НДСВ, консервите с изтекъл срок от „България без цензура“. Оттам мина, и то на два пъти, столетницата, която още си хапе задника, че си го даде толкова наивно. И инфантилно, както го може само Сергей Станишев. Прочетете му предколедното обръщение, в което иска прошка и дава прошка, изпълнено хем с опит за някаква човещина, хем изпъстрено с ужасни партийни клишета от времето на комсомола. Поне други да му бяха написали това важно възвание, или поне жена му да се бе намесила като редактор. Но да му е простено! Прошката е по-сладка от греха. Дано догодина по това време и г-н Борисов да не поиска своята мъжка прошка от избирателите си, защото няма да я получи за трети път.
