ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Идеите за ремонт на Конституцията на мандатоносителя се отнасят основно до предсрочното прекратяване на мандата на този Висш съдебен съвет, неговото разделяне на две, промяната на начина на гласуване и на мандата на бъдещия състав. Няма да има промяна в правомощията на главния прокурор, нито ще е налице специален парламентарен надзор над неговата дейност. Това става ясно от предложенията за изменение и допълнение на Конституцията в частта й за съдебната власт, които ще бъдат официално обявени днес от парламентарната група на ГЕРБ. Проектотекстовете са обединени в девет параграфа.
Документът, с копие от който БГНЕС разполага, е две страници. От мандатоносителя не предлагат промяна на мандата на главния прокурор, както и на председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, които в момента са 7-годишни. Няма и текстове, които да позволяват предсрочно прекратяване на мандата на обвинител №1. Висшият съдебен съвет да има две колегии – съдийска и прокурорска, предлагат от ГЕРБ. "Съдийската колегия има 13-членове и включва председателите на ВКС и на ВАС, шестима членове, избрани от Общото събрание на съдиите, и петима, избрани от Народното събрание", гласи проектотекстът на чл. 130а, ал. 2 на Конституцията.
"Прокурорската колегия има 12-членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани от Общото събрание на прокурорите, един член, избран от Общото събрание на следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание", гласи проектотекстът на чл. 130а, ал. 3 на Конституцията. Ако промените бъдат приети в този им вид, то в съдийската колегия ще има солидно мнозинство на съдии спрямо излъчените от НС членове на ВСС. Критиците на тази идея многократно са изразявали опасения, че това може да доведе до капсулиране на магистратите. В прокурорската колегия ситуацията може да бъде определена като паритетна, т.е. прокурорите и следователи, ще трябва да търсят поне един глас от парламентарната квота, ако искат техните предложения да бъдат подкрепяни. От проекта за ремонт на Конституцията става ясно още, че с бъдещи изменения на Закона за съдебната власт, които ще бъдат предложени от Министерство на правосъдието ще се пристъпи към промяна на метода на избор на самите членове на ВСС. Така би могла да се осъществи идеята на Съюза на съдиите в България, която е подкрепяна и от правосъдния министър Христо Иванов, за пряк избор на членовете на ВСС от квотата на съдиите. ССБ е най-голямата магистратска организация, което предполага, че лесно ще осигури свое мнозинство при избора на бъдещите членове на ВСС.
Привържениците на тази идея твърдят, че така "ще се гарантира най-високо ниво на демократичност и представителност на избора". ГЕРБ не предлагат краен вариант за продължителността на мандата на ВСС. Вариантите, които са записани са два – три или четири годишен мандат. От текста няма яснота дали ще се променя механизма за действие на ВСС. Към момента той е постоянно действащ орган. Правосъдният министър Христо Иванов е привърженик на идеята за непостоянно действащ съвет. Така, че този въпрос вероятно ще бъде обект на законодателна, а не на конституционна промяна. От ГЕРБ предлагат още – гласуването на ВСС от тайно, както е сега, да стане явно. Бъдещият ВСС ще има Пленум, който ще се състои от всички 25 негови членове. Пленумът ще има правомощия да приема бюджета на съдебната власт, да взема решение за прекратяване на мандата на член на ВСС, да организира квалификацията на магистратите, да решава общи за съдебната власт въпроси, както и да приема годишните доклади на органите на съдебната власт. Заседанията на Пленума ще се председателстват от министъра на правосъдието, който и занапред няма да участва в гласуването.
Новото е, че при отсъствие на правосъдния министър, Пленумът на ВСС ще се председателства от председателя на ВКС, а не както е сега от представляващия съвета. Съдия №1 ще ръководи и съдийската колегия, а главният прокурор ще председателства прокурорската колегия. Двете колегии на ВСС ще разглеждат самостоятелно кадровите въпроси, както и дисциплинарните производства на магистрати. Занапред прокурори няма да избират съдии за административни ръководители, както и обратното. Разделянето на ВСС на две колегии ще доведе до разделяне и на Инспектората на ВСС. Шест от инспекторите ще проверяват съдилищата, а четирима ще проверяват работата на прокуратурата и следствието. Главният съдебен инспектор трябва да е юрист с поне 15-годишен юридически стаж, от които не по-малко десет като съдия. "Инспекторатът прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите", предвижда един от текстовете, които ГЕРБ предлага да попаднат в Конституцията.
От мандатоносителя предлагат още, при несъотвествията между закони и международни договори, по които България е страна, ВКС, ВАС и омбудсмана да могат да отнасят въпроса в Конституционния съд. Приемането на промените в Конституцията могат да се реализират с гласовете на минимум 160 народни представители. При този вариант, те могат да бъдат факт най-рано през есента. За бърза промяна, която би могла да се случи до края на стартиралата вчера парламентарна сесия, ще са нужни 180 гласа. За да се осъществи промяна на Конституцията със сигурност ще е необходима подкрепата, освен на четирите политически формации, които участват в управлението, плюс депутатите от БДЦ, но поне част от народните представители от БСП лява България или от ДПС. Не е ясна в каква степен от Реформаторския блок биха били склонни да подкрепят тези предложения на ГЕРБ. Много е вероятно през следващата седмица да бъдат предложени и още идеи за промяна на Конституцията, още повече, че за целта ще бъде сформирана и специална парламентарна комисия. Конкретните предложения на ГЕРБ за промяна на Конституцията на практика изцяло припокриват лансираната идея от премиера Бойко Борисов, че съдебната реформа трябва да започне с персоналната смяна на Висшия съдебен съвет.
Тезата му бе подкрепена и от вицепремиера Румяна Бъчварова. Правосъдният министър Христо Иванов по-късно направи опит да се дистанцира от тази теза, с оглед коментарите, че думите на Борисов и Бъчварова могат да се тълкуват и като намеса на изпълнителната власт в съдебната. Пълно мълчание по темата вече седмица пазят и от неправителствените организации, които в първия мандат на ГЕРБ активно се противопоставяха на подобни атаки от страна на двамата първи в партията-мандатоносител – Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
